Детски новини
Шрифт за дислексия
Търси
Подари абонамент
Свържи се с нас
Затвори
Благодарим за съобщението!
Ако имате въпрос или проблем с използването на сайта, пишете ни от тук:
Въведи име, съобщение и имейл или телефон.
ИЗПРАТИ ЗАТВОРИ

Как да възпитаме четящи деца? Осем вдъхновяващи мисли от учители

 05.10.2021
Сподели в:
На 5 октомври светът чества Световния ден на учителя. Празникът е повод да подчертаем ключовата роля на учителите по целия свят в образованието на децата ни. Със затварянето на училищата, когато се наложи родителите да съчетават работа от вкъщи с неизбежните детски въпроси по уроците и да се превърнат отчасти в учители, много от тях за първи път осъзнаха сложността на тази професия –  но и колко важна е родителската подкрепа в образователния процес.

Тъй като една от обявените от ЮНЕСКО теми на празника тази година е именно подкрепата, от която имат нужда учителите за преодоляването на последствията от пандемията в образованието, „Книговище“ подготви селекция от вдъхновяващи мисли на учителите за това колко важна е ролята на родителите във възпитаването на четящи деца. Приятно четене!
 
Лидия Найденова, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Самоков
 
„Вярвам в разбирането на Джордж Бърнард Шоу: “Никога не давайте на дете книга, която самите вие не бихте прочели.” Когато четенето е поднесено по забавен начин и не е задължително, тогава се получава. Четенето зависи от учителя, зависи от родителя, зависи от приятеля до теб, но най-вече зависи от самия читател. В един момент раздадох на децата трите закона за детското четене на детската писателка Весела Фламбурари и така 20 семейства притежаваха тези три закона:

1) Във всяка една къща трябва да има книги. Библиотека с телесни (хартиени) книги.
2)  Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва. Ако искаме децата ни да четат, те трябва да видят как родителят чете книга за себе си.
3) На детето трябва да се чете на глас. Не само за лека нощ, а винаги, когато това е възможно и след като започне да чете само, като се разменят ролите.“
 
Весела Бангеева, 61. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, София
 
„Не мислете, че усилията да възпитаме функционално грамотни деца не дават плодове, независимо от коя страна идват. Установено е, че от 1. до 4. клас трябва изключително постоянство от страна на родители, учители и общественост, за да може в съзнанието на децата да се въдвори, че четенето е в основата на успеха по абсолютно всички предмети. Ако успееш да разбереш какво четеш, ще си наясно и със задачите по математика, и с фактите по човек и природа, а след това по история, география, биология. Ако усвоиш четенето не само като механизъм, но и с разум, мисъл и удоволствие, това ще ти даде такива неизмерими ширини, че пред теб няма да има никакви пречки. Това ние им го втълпяваме от малки и сега в 4. клас те са осъзнати, разбират, че четенето е в основата на успеха им по абсолютно всички дисциплини.“
 
Филка Димитрова, НУ „Иван Вазов“, Враца
 
„Насърчаването на детето да посегне към книгата е все по-голямо предизвикателство пред родителите и училището. Но винаги има начин да изкушим хлапето, защото „апетитът към книгата идва с четенето.“ Важно е родителите да четат на своите деца и да общуват чрез книгите с децата си. Никога и за нищо не упреквам децата, които четат малко или не четат. Не трябва да чувстват четенето като задължение. Проучвам интересите им и заедно търсим подходящата книга. Хваля ги за всяка прочетена страничка. Зная, че не съм успяла да докосна напълно някои сърца, но не се отказвам! Продължавам с книгите, библиотеката и „Книговище“ към успеха!“
 
Лилия Костадинова, ОУ „Никола Вапцаров“, Ботевград

„Още в първи клас на една родителска среща стана въпрос за това защо децата не четат. Родителите признаха, че и те не четат. Какво може да направим по този въпрос? „Поне да ни виждат нас с книга“ – казаха родителите. За да стигнем в четвърти клас до толкова четящи деца, положихме много труд в тази посока. Без родителите това нямаше как да се случи. Децата наистина виждаха своите четящи родители.“
 
Минка Соколова, ОУ „Св. Климент Охридски“, Хасково
 
„Никога не настоявам моите ученици да четат точно определени книги, защото се изучават в училище. За мен е важно да четат. Изборът е техен. Съветвам ги, ако започнат някоя книжка и не им е интересна, да я оставят, да потърсят друга, а и на оставената ще и дойде времето... Убедена съм, че децата не обичат задължителното. Трябва да направим така, че изборът да е техен. Стига да ги побутнем в правилната посока и нещата се получават.“
 
Димка Джиева, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Велинград
 
„Според мен в общуването с книгата водещо трябва да бъде четенето като възможност децата да се наслаждават, да правят избор, да се забавляват, за да могат да общуват със себе си, с близките си и със света въобще. Само децата, които четат за удоволствие, са в състояние да развият активно читателските си умения и да са функционално грамотни.

Обществена нагласа е, че учителите трябва да вършат всичко, а приносът на родителите не е толкова важен. Но това не е така. Учителят не може да обхване всичко в класата стая, а и децата трябва да виждат, че родителите също четат за удоволствие. Могат заедно даже да обсъждат книги или пък истории. Трябва да работим в екип – ние, учителите, децата и родителите, за да затвърдим този навик за четене.

Ние непрекъснато чуваме, че децата не четат. И ние възрастните не правим изключение от това. Но едно от най-тъжните неща е да повярваме, че четенето замира. Затова смятаме, че няма нечетящи деца, а само такива, които не са срещнали подходящата книга. И ако искаме да знаем какво ги вълнува, трябва да влезем в техните обувки. Според нас четенето е умение за супергерои, което можем да събудим с интересни книги и игри.“
 
Паола Колева, 31. СУЧЕМ ,,Иван Вазов", София
 
„За да запалиш искриците на любовта към книгите в детската душа, се иска не само да събереш съчки в гората, а да накараш детето да поиска да протегне ръце към пламъка и да ги стопли! И утре, и следващия, и последващия ден! Намерих пътя към детското любопитство, което чакаше да бъде хванато за ръка и насочено в посока добра и смислена! Ден след ден виждах греещите им очи, които разказваха приказки като очите на Сали Яшар! Аз вярвам, че всеки трябва да има по един Сали Яшар в живота си! Този, който да нашари каручката на съдбата с най-пъстри и греещи цветове, който да рисува красотата в чудесата на делника, който да вдъхнови и вдигне душата нагоре, почти до песента на птиците, който да стопли, да огрее, да освети и да поведе...“
 
Йорданка Първанова, ОУ „Св. Иван Рилски“, Хасково
 
„Успехите на един учител зависят от великата тройка – родител, ученик, учител. Колкото и сърцат и отдаден да е учителят, ако родителите не стоят зад гърба му и не го подкрепят, нищо не може да се случи така, както учителят си го представя. Децата са деца, децата се палят, децата искат да участват във всичко, което им се предложи, просто се иска една малка подкрепа от страна на родителите.“
 
 
Сподели в:
Бъди информиран
ВКЛЮЧИ СЕ
Каква информация искаш да получаваш от нас?
Всички новини от "Книговище"
Седмичен мейл с детските новини на "Вижте"
Потвърждавам, че имам навършени 14 години
© 2024 Knigovishte.bg Designed by Enthusiasm | UX design by CAMAO | Developed by Childish
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие приемате използваните от нас 'бисквитки'. ПРИЕМАМ