На 5 февруари 2021 се навършват 101 години от раждането на Леда Милева, носител на Наградата за детска литература „Калина Малина“ (2001 г.), на Националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване (2008 г.) и също част от почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет за книгите за млади хора (International Board on Books for Young People). Работила е като главен редактор в издателствата „Български писател” и „Народна младеж“, като директор на БНТ и посланик на страната ни в ЮНЕСКО. Била е и председател на Съюза на българските писатели. |
Дъщеря на известния български поет и публицист Гео Милев и детска учителка по призвание, Леда Милева създава над 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси и серия любими детски заглавия. Някои от тях са превеждани и издавани във Франция, Германия, Русия, Белорусия, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия и др. Сред най-популярните й заглавия са „Цветни приказки“, „Когато куклите не спят“, „Карнавал в гората“ и стихотворението „Зайченцето бяло“, с което израстват поколения деца. Знаехте ли, че Леда Милева така и не успява да одобри нито един превод на английски на „Зайченцето бяло“? Тя много държала той да остане верен на музиката на Петър Ступел и затова просто седнала и сама превела стиховете на английски. Днес българският и английският текст на „Зайченцето бяло“ са част от пощенска марка, пусната в обращение по повод стогодишнината от раждането на писателката. Марката е илюстрирана от Маглена Константинова. Стойността ѝ е 2,30 лв. и според сегашните тарифи на Български пощи с нея може да отпътува писмо до всяка точка на Европейския съюз. |
Тук споделяме и първото стихотворение, което Леда Милева пише едва на 9 години, за да насърчим и нашите читатели да творят: Тревичките почиват, цветенцата заспиват, а от небето сиво се сипят мълчаливо белите снежинки като в картинки…
До края на дните си писателката пази албума, който майка ѝ купува, за да запише това свое първо стихотворение и споделя, че той дълго време останал празен, докато добие увереност да записва в него каквото ѝ хрумне. Леда Милева обичала да разказва и тази история – била на посещение в някакво училище, говорила с децата, чела им стихове, след това раздавала автографи, а в края на часа към нея се приближило едно дете и плахо я попитало: „Другарко Милева, вие жива ли сте?“. „Това беше в провинцията, в едно село отдалечено, където не са ходили никога писатели“, разказва Леда Милева в запис, запазен в Златния фонд на БНР. „Но още като се влезе в училището, по коридорите висят по стените портретите на Иван Вазов, Петко Славейков. За тези деца писателят е портрет, който виси на стената“, казва Леда Милева и със смях признава, че по-интересен въпрос от този никога не е чувала. Оставяме ви с тази история за неподправеното детско любопитство и ви каним да разгледате въпросниците по нейни текстове в читанките, които ще намерите в „Книговище“ на този линк. |
