На 12. февруари празнуваме рождения ден на  бащата на българската фантастика – Светослав Минков. Наричат го „екзотично цвете” в българската литература заради новаторския му начин на писане, който няма нищо общо с класическата българска проза. Той въвежда в българската литература модерни европейски течения като диаболизъм, сюрреализъм, екзистенциализъм. През 1922 г. става и един от собствениците на първото в света издателство за фантастична литература “Аргус”. То оцелява само година, но неговият съвременен наследник “Аргус” продължава да издава българска фантастика.

Познаваме Минков и като любим детски автор. Повече от 30 години Минков пише чудесни авторски приказки, с които израстват поколения деца. В Книговище ще намерите въпросници по някои от тях.

Минков е и първия преводач на Ханс Кристиан Андерсен на български. Още през 30-те години на ХХ. век превежда и издава в десет тома андерсеновото творчество. Преиздавани многократно са и неговите преразкази на най-интересното от арабските “Хиляда и една нощ”, публикувани като “Приказките на Шехерезада”. 

Минков завършва финансово дело, но през живота си работи като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител. Още като ученик пише стихове, разкази и фейлетони. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна фантастична книга), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия“ (в съавторство с Константин Константинов). Произведения му са преведени на над 15 езика.

Освен писането, другата голяма страст на твореца са пътешествията, които го отвеждат чак до Япония, където участва в основаването на Българо-японското дружество за приятелство, а по-късно работи около две години като преводач в българската легация в Токио.

Знаете ли, че в ранното си творчество той има подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното? В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само „игра на сенките“, каквото е и заглавието на един от неговите сборници. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез „страшните“ места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени неща в делника.