На днешната дата, 23-ти февруари, в Дрезден е роден един от най-четените немски автори: Ерих Кестнер. Той е известен като поет, сценарист, автор на политическа сатира, но най-вече като автор на детски книги. Най-известното негово произведения е “Емил и детективите” (Това е и единствената негова творба, писана преди 1933 г., която не е изгорена от нацисткия режим). Идеята за написването на детската детективска история идва от собственика на издателството на Кестнер Weltbühne в Берлин. Този жанр бил нещо ново за времето си и книгата бързо се превърнала в класика. Четивото било наистина необичайно и защото действието се развива не във въображаема приказна среда, а в съвременен Берлин.

Ерих Кестнер израства като единственото дете в съвсем обикновено семейство. Баща му правел седла, а майка му била домашна прислужница, която по-късно станала фризьор, за да помогне допълнително с изхранването на семейството. До края на живота си Кестнер остава близък с майка си и докато живее в Лайпциг и Берлин всеки ден й пише картички и писма, в които споделя детайли от живота си.

През 1913 г., когато е на 14 години, Кестнер постъпва в училище за подготовка на бъдещи преподаватели, но педагогическите методи го ужасяват и всъщност той напуска малко преди да вземе изпитите си. След Първата световна война обаче се връща и взема с отличие изпита Abitur за завършване на гимназията. (Знаете ли, че думите Abitur и абитуриент произлизат от латинското abiturus, abire, което означава поетичното "някой, който предстои да си тръгне"?)

През 1917 г. Кестнер е мобилизиран за участие в Първата световна война и започва неговата военна подготовка. Тя била толкова брутална, че авторът развива сърдечен проблем до края на живота си. Кестнер никога не отива на фронта, но загубата на негови близки и ужасът на военните действия го настройват трайно срещу войната. Интересно e, обаче, че въпреки нагласите си Кестнер защитава докторска теза върху пруския крал и военен лидер Фредерик Велики в Лайпцигския университет, където учи философия, история, театър и немска филология между 1919 и 1925 г. 

Кестнер финансира висшето си образование като работи като журналист и критик за местен вестник. Всъщност Кестнер става известен първо като автор на политическа сатира още през 20-те години на XX век, преди да се прочуе като детски писател. Но острата му сатира го прави все по-непопулярен и през 1927 г. е уволнен и започва да пише под псевдоним. През следващите години пише стотици статии за редица престижни немски издания.

Интересно е, че Кестнер е номиниран четирикратно за Нобелова награда за литература, но така и не я получава. През 1960 г. обаче неговата автобиография “Когато бях малко момче” му носи наградата за детска литература Ханс Кристиан Андерсен, наричана “Малкият Нобел”. На първите страници на биографията Кестнер тъжи за разрушаването на родния му Дрезден от бомбардировките в края на Втората световна война: "Роден съм в най-красивия град на света. Дете, дори баща ти да беше най-богатият човек на света, не би могъл да те заведе да го видиш, защото вече не съществува. ... Красотата му, строена хиляди години, беше напълно унищожена за нощ." 

Кестнер е сред немските интелектуалци, изразили публично позицията си срещу нацисткия режим през 1932 г. Разпитван е неколкократно от Гестапо и всички негови творби, издадени преди 1933 г. (без “Емил и детективите”), са изгорени в центъра на Берлин на 10 май 1933 г. Въпреки това той не напуска Германия, както правят други немски творци. Напротив - остава под претекст, че само на място ще може да бъде свидетел на събитията и да ги описва по-добре. 

След края на войната Кестнер започва да издава списанието за деца и младежи Pinguin в Мюнхен. Отново в Мюнхен помага и за създаването на най-голямата в Европа Международна детско-юношеска библиотека, която се намира в града.

Знаете ли, че по неговите творби има редица анимации и екранизации? “Двойната Лотхен” например е адаптирана за кино два пъти в САЩ (през 1961 г. и 1998 г.) под името “Капан за родители”. Екранизация има и “Емил и детективите” през 1931, а “Конференцията на животните” е анимирана през 1969 г.

В Книговище ще намерите въпросници по всички основни произведения на Кестнер за деца: “Емил и детективите”, “Двойната Лотхен”, “Антон и Точица”, “Когато бях малък” и др. Ще ги намерите тук: 

https://www.knigovishte.bg/search?keywords=%D0%BA%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%80 

Оставяме ви с откъс от слово на Ерих Кестнер за първия учебен ден, в който ясно личи неговия сатиричен дух.  

Не бъдете много прилежни!

При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. Човек трябва да учи, само зубрите зубрят. Говоря от личен опит. Като малко момче бях направо на път да стана зубър. А че въпреки всички усилия не станах, ме учудва и до днес. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди обратното, лъже. А който повярва в тази лъжа, дори и да издържи блестящо всичките си изпити, пак няма да изглежда, както трябва. За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече.