След статията ни за силните момичета в книгите на Кели Маккейн споделяме с вас и нашите впечатления за “SOS Титаник. Дневникът на Джулия Факини” - която отскоро има въпросник в Книговище. Книгата на френската писателка Кристин Фере-Фльори отразява едно от най-трагичните събития в модерната история - потъването на “Титаник”- през погледа на смелата и независима 14-годишна Джулия Фракини. В нощта на трагедията през 1912 г. около 1500 души губят живота си, а Джулия е на борда на “Карпатия” - единственият кораб, отзовал се на сигнала за помощ от "Титаник". В своя дневник тя записва всичко, което наблюдава през нощта. Историята в "SOS Титаник" е базирана не само на нейния дневник, но и на редица други свидетелски разкази за потъването на най-големия и модерен за времето си кораб. От дневника на Джулия научаваме, че копнее за живот, изпълнен с пътешествия, и че е ревностен читател: “Вярвам, че ще пътувам по целия свят и ще стана известна като госпожа Кинесли, която остави визитната си картичка между два камъка на най-високата точка на връх Камерун…; или като госпожа Ана Блънт, чиято книга “Поклонничество до Неджет” изядох с кориците тази зима - изключителна творба.” Но пък вече всички й казват да бъде разумно момиче, а майка й я укорява за външния й вид, който не е особено спретнат. “Всички омъжени жени, които познавам, са като мама или леля ми Адриана: добродетелни, претрупани с работа и отегчителни”. А Джулия облича любимата си шотландска рокля, която й позволява да върви с огромни крачки и “да марширува като генерал” и изобщо не й се мисли кое е подобаващо и кое - не. Все пак Джулия напуска рано училище, за да помага на своите родители в бизнеса, докато благородно завижда на брат си Луиджи, на когото е позволено да се разхожда по улиците със свои приятели, да играе футбол и да ходи на пристанището да наблюдава корабите. “... Смелостта и упоритата вяра на Джулия в един по-различен живот я водят към така мечтаното от нея приключение на кораба на “Карпатия”. За да ви обрисуваме реалните му измерения, искаме набързо да споменем някои факти: “Карпатия” е единственият кораб, отзовал се на зова за помощ на “Титаник” в нощта на трагедията. Капитанът на “Карпатия” - Артър Рострън - насочва “Карпатия” към мястото на “Титаник” с невероятната скорост от 17 възела, за да стигне възможно най-бързо. (Самият “Титаник” се е движел с 22 възела.) Когато “Карпатия” пристига около 3:30 сутринта, “Титаник” е потънал от повече от час, но в спасителни лодки все още чакат 705 души, които са качени на борда на“Карпатия” и спасени. |
В този контекст 14-годишната Джулия, вместо да се страхува и моли като жената до себе си на палубата, се впуска в разузнаване на кораба, попада в опасност и наблюдава терена за айсберги наравно с мъжете. "15 април, 2:20 часа сутринта. Не мърдам от палубата. Няколко пътници се присъединиха към мен: те също се опитват да не пречат на екипажа. Никой не говори. Мъжете са напрегнати, чертите на лицата им са изопнати; една жена се моли тихо. Движим се със скорост 17 възела. Кой би могъл да повярва, че "Карпатия" може да плава толкова бързо?” . Сега ви оставяме с този спиращ дъха разказ и с още много въпроси около историята в книгата, които ще намерите и в Книговище: “Какви са били перспективите и възможностите пред младите момичета в началото на 20. век, за които разказва и Джулия?” “Защо спират парното и топлата вода на кораба?” “Каква благородна и смела постъпка извършва Джулия?” Ако децата ви са чели книгата, ще знаят отговорите (и много повече!). Насърчете ги да решат въпросника върху “SOS: Титаник. Дневникът на Джулия Факини” на Кристин Флере-Фльори. И дано повече читатели стават писатели! |