В началото на учебната година Доби от 2. А клас в силистренското ОУ "Иван Вазов" буквално сричал и мразел да чете. А като любител на математиката това определено му пречело с разчитането на условията на задачите, споделя майка му Василена Папазова-Манолова. Освен това от детската градина бил определен като проблемно дете и поставен в група със специални образователни потребности, с диагноза дефицит на вниманието и хиперактивност. Но с тръгването на училище нещата се променили благодарение на класния му ръководител, Нежля Бейтула. “Г-жа Бейтула е уникален човек”, казва Папазова-Манолова. “Тя го превърна от проблемно дете в добър ученик.”

Това е история за големите учители с кауза, способни да променят живота ти, а някъде в нея се прокрадва и личността на Книговището. Как ли? Именно книгочудовището, както Доби го нарича, и забавните въпроси в него го карат да започне да чете с интерес. “Стана чудо”, казва Бейтула. “Доби започна да чете, защото не можеше да е последен в класацията и да не знае за какво говорим, когато обсъждаме книгите. С мама прочетоха много книги и сега чете много, много по- добре”, казва Бейтула. Тя споделя, че резултатите на Доби и целия клас са в огромна степен заслуга и на младата й колежка и втори учител на класа, Преслава Павлова.

А какво разказва самият Доби за всичко това? Ето и неговите думи:

Кога научи за Книговище?

Когато започна състезанието и госпожата ни каза да се включим. Отначало си помислих: "Ох, пак някакви състезания за губене на време!”, но после се увлякох. Даже заради това как победихме ми взеха интервю. Половината град ме беше чул и ми викаха: “Браво, Доби!”

Преди Книговище никак не ми харесваше да чета. Когато госпожата ми дадеше да чета от читанката, просто гледах да мине моят ред. А сега се старая. Не искам да ме мислят за дете, което не може да чете. Без Книговище нямаше да се справя, защото първоначално започнах да чета в Книговище.

Защо именно Книговище те е накарало да четеш?

Има много интересни книги и забавни въпросници. Особено много ми харесва книгочудовището.

Ако зависеше от теб, какво би добавил към играта, за да стане още по-интересна?

Бих направил въпроси върху определени абзаци от книги, така че с отговорите да качваш цели нива. Например да трябва да се откриват елементи от текста, но да трябва много да четеш. Така и децата, които са геймъри и много обичат да играят електронни игри, ще се зарибят по четенето.

Какво мислят твоите приятели за това, че ти харесва да четеш? Странно ли им е?

Нито е странно, нито е срамно да ти харесва да четеш. Даже докато течеше състезанието много исках да победя едно момче от другия клас, с когото сме врагове още от детската градина. Затова казах на всичките си приятели в класа да четат и да напредват. И те взеха да четат книгите, които аз съм прочел. Накрая нямаше човек без точки в класа. Някои по 100, други по 300, а моите бяха 3000.