Рицарски хроники, част 1: Малките будители с големите въпроси и смелите мечти

05.09.2020

На 24. май Книговище официално навърши една година и реши да отпразнува с пътешествие до Средновековието, за да опознае отблизо създателите на славянската азбука – св. Кирил и Методий. Поканихме и най-четящите деца в Книговище през учебната 2019/2020 да се опитат да влязат в ролята на св. Кирил и Методий, за да се превърнат в просветители на свой ред наесен и да увлекат повече свои съученици да четат. Защо? Вярваме, че решенията на детските проблеми трябва да се измислят рамо до рамо с децата. Затова искахме с тях да започнем да майсторим интересни решения на най-сериозния проблем на българското образование днес – високите нива на четивна неграмотност. Знаехме, че като най-четящите сред 10 000 деца с профили в Книговище, те със сигурност имат интересни идеи и силата да вдъхновяват. И бяхме прави.

“А ние защо сме рицари, а не багатури?”

Те са 12 на брой и са на възраст 8-12 години. Идват от Враца, Несебър, София, Силистра, Световрачене, Хасково, Банкя, Варна и Димитровград. Нарекохме ги Рицари на книгата, но с право един от тях ни попита: “А ние защо сме рицари? На мен повече ми допада “азбукарчета” или “багатури на книгата”. Багатур е българска титла, подобна на рицар. Както “Книговище” е старата възрожденска дума за “библиотека.” Признаваме си, че не знаехме думата „багатур“ – висше звание на прабългарски воин – която вероятно идва от тюркски и означава юнак. Научихме и много други неща рамо до рамо с на нашите 12 рицари-азбукарчета-багатури. Идеите, които родиха за  насърчаване на четенето също са смели и заслужават внимание: от брандирани с книжното чудовище училищни пейки, автобусни спирки и бусове, с който да обиколим страната и представим играта, през игри на криеница с книги, книжен кът в класната стая, представяне на книги на теми като компютърни игри и спорт, интересни на децата, които не обичат книгите и т.н. интересни идеи за бъдещето.

Това е разказ за малките будители, големите въпроси и смелите мечти. Ето как започва:

Големите въпроси

Децата могат да научат всичко сами, стига да искат. Дори да е информация много над възрастта им, написана на непознат език и поставена в компютър, с който не умеят да работят. Единственото необходимо е да запалиш любопитството им с голям, интересен въпрос и да ги насърчаваш, че вършат страхотна работа. Изследователят в сферата на образованието Сугата Митра доказва това с редица експерименти в Индия, Чили, Италия… За 4-5 месеца деца от бедно село в Индия, които учели сами, изкарали на тест по биотехнология колкото учениците в контролно за експеримента престижно училище в Ню Делхи, които учели с учител по биотехнология. 

Решихме да тестваме модела с рицарите. Какво ще се случи, ако помолим деца на 8-10 години сами да измислят въпроси за Кирил и Методий, на които няма отговори в учебниците по история и след това ги пратим сами да търсят информация в Google с минимална помощ от наша страна? Такъв е моделът на Самоорганизираните общности за учене, създадени от Митра (Self Organized Learning Environments (SOLE) - глобален експеримент с над 18 000 участници, в който децата учат самостоятелно, водени от собствените си въпроси, за да са максимално ангажирани с ученето. Въпросите трябва да са големи и да нямат лесен отговор. Например: „Какво ще се случи, ако всички насекоми изчезнат от планетата?“ или „Защо всички живи организми умират?“ Такъв тип въпроси изискват събиране на информация от различни сфери на познанието и правене на предположения. Точно това кара децата а се чувстват като откриватели на света. Какво открихме ние?

Кои наистина са били Кирил и Методий?

Помолихме 12-те рицари да си зададат въпроси за Кирил и Методий, на които няма отговори в читанките, дори и в специализираните книги по история. Например какво са закусвали сутрин като малки и с какви дрехи са ги обличали. Все пак трябва да ги приземим и опознаем, за да черпим идеи от тях, нали?

Първоначално децата предложиха въпроси, на които подозирахме, че знаят отговорите и това се оказа така. След още малко побутване стигнахме до този списък. Той би бил интересен на всеки историк, защото източниците ни на информация за Средновековието се броят на пръсти, легендите и фактите се припокриват, а по много теми самите историци спорят. А и историята не се интересува от детайли като закуската на Кирил и Методий, но пък търсейки отговор на този въпрос можеш да научиш много за историята и пътя на културите, които днес са ежедневно на трапезата ни.

И така, тръгнахме на път към IX. век, нарамили тези 9 въпроса на нашите 12 рицаря за живота на Кирил и Методий:

Кирил е бил болнав като малък. Как са го лекували?
Какви басни и приказки са чели Кирил и Методий?
Кои са били техните учители?
Какво са учили Кирил и Методий в Магнаурската школа? 
Защо са кръстили азбуката “глаголица”?
Как са се изхранвали преди да създадат глаголицата и след това?
С какво са се хранели, когато са пътували към отдалечените си мисии?
С какво са пътували към страните, в които са имали мисии? 
Идвали ли са Кирил и Методий в България по времето на Княз Борис I и срещали ли са се с него?

Когато имаш въпрос и не знаеш дали някой някъде някога е знаел отговора и къде би могъл да бъде закътан той, търсенето на информация започва да прилича на търсенето на скрито съкровище. Дори информацията да изглежда безвъзвратно изгубена, мисълта, че е възможно първи да я откриеш за света не ти дава мира и постепенно създава пътека към имането. А имането може да не е под формата на директен отговор, а на още и още въпроси, които трупаш в кошницата си с находки и така бавно подреждаш пъзел от улики, с който продължаваш да вървиш по петите на истината.

Но как се търси информация за ежедневието на хора, живели през Средновековието, за което знаем толкова малко? Решихме да срещнем рицарите с Николай Пенчев  Чичо Ники. Той е автор не само на серията детски книги за страхливия вълк Гошо, а и на поредицата „Старобългарски загадки“, чието действие се развива именно по времето на Кирил и Методий. Ако ви харесва поредицата за Пърси Джаксън и боговете на Олимп на Рик Риърдън, сигурно ще ви допадне и серията „Старобългарски загадки“ на Пенчев, чиито сюжети преплитат факти от историческите хроники с легенди и вярвания, а там, където историята мълчи, авторът допълва картината с криминален сюжет, близък до възможната истина за историческите събития. Повече за срещата с писателя Николай Пенчев четете в част 2 на нашите рицарски хроники.

Бъди информиран
Потвърждавам, че имам навършени 14 години
ВКЛЮЧИ СЕ
© 2020 Knigovishte.bg Designed by Enthusiasm | Developed by Childish
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие приемате използваните от нас 'бисквитки'. ПРИЕМАМ