Рицарски хроники, част 2: Един въпрос и 1001 приключения по-късно

05.09.2020

Снимка: 24 часа

Снимка: 24 часа

Понякога един въпрос поставя началото десетгодишно приключение. Такава е историята на поредицата “Старобългарски загадки” на Николай Пенчев (Чичо Ники), започнала преди десетилетие с въпроса “Защо Хан Крум си прави чаша от главата на Никифор и пие от нея?” Отговорът изненадва дотам автора, че той започва да търси отговорите на още и още въпроси и прочита стотици истории, коя от коя по-невероятни. Например за сина на Цар Симеон I Велики – Боян Магесник – който можел да се превръща във вълк, за внезапната смърт на Цар Симеон I, когато Император Роман I Лакапин обезглавил негова статуя, за чудното откриване на мощите на св. Климент Римски от Кирил Философ на дъното на Черно море. Тези истории са записани в исторически документи или жития и би следвало да са факт. Но факт ли са, или легенда? Преценката е трудна, а ни предстои да я направим с рицарите на книгата. За Николай Пенчев липсата на достатъчно информация отваря чудесно поле за въображението. В серията „Старобългарски загадки“ се преплитат факти от хрониките с легенди, а там, където историята мълчи, авторът допълва картината с криминален сюжет, близък до възможната истина за историческите събития. Решихме да срещнем рицарите с Пенчев, защото действието в „Старобългарски загадки“ се развива именно през Средновековието по времето на Кирил и Методий. Искахме да знаем как да търсим информация за ежедневието на двамата братя. Ето нашия разговор, който беше толкова интересен, че приключи с покана от рицарите Пенчев да напише учебник по човекът и обществото.

Книговище: Рицарите на книгата имат мисия да проучат в детайли живота на св. Кирил и Методий, за да почерпят вдъхновение от тях и да поемат просветителски мисии по своите родни места наесен. За целта ще потърсят сами отговори на своите въпроси за това например какви басни и приказки са чели двамата братя, с какво са се хранили, с какво са се лекували, т.н. Какво бихте ги посъветвали?

Николай Пенчев: Това са много специфични въпроси, за които за жалост няма много информация. Но горещо ви препоръчвам първия том от “Български хроники” на Стефан Цанев, където на много достъпен и забавен език е разказана българската история с много интересни подробности, както и историческите томове на Васил Златарски, който обаче пише на по-сложен, научен език. От “Български хроники” тръгна и моят интерес към това време. Навремето обичах римската и гръцката история, защото си падах по митове и легенди, а българската неглижирах, но в хрониките на Цанев намерих много интересни неща и започнах да се ровя за информация. Открих нещо, което по мое време със сигурност не се учеше в училище – защо Хан Крум си прави чаша от главата на Никифор. Знаете ли, деца, защо?

Димитър Кръстев: Защото е казал: “Щом не щеш мира, на ти секира.” И за да получи силата му.

Николай Пенчев: Точно така. По това време се е вярвало, че във всеки човек има вътрешна тайнствена сила и колкото по-високопоставен е той, толкова по-голяма е тази сила. И един от начините да прелееш тази сила в себе си е да пиеш от кръвта му или да си направиш чаша от черепа му и да пиеш вино, защото се е смятало, че силата се съхранява основно в главата. Прабългарите са наричали тази сила „оренда“, за маорите е “мана”, на изток е известна като „чи“, „ки“ или „прана“. Тренирам източни бойни изкуства и се занимавам с калиграфия и йога и в източните култури тази енергия е на страхотна почит. В бойните изкуства идеята не е да развиеш физическите си умения, а да култивираш своята вътрешна енергия и да я прилагаш. Бях изумен, че при прабългарите е имало същото вярване. Тръгвайки оттам, започнах да се интересувам от исторически подробности, които не сме учили в училище и да търся специализирани книги за това как са живели хората тогава, какво са яли, как са се лекували, какви дрехи са носели. За жалост обаче няма достатъчно информация от тогава. И това прави нещата много интересни, защото е като ловене на риба. Понякога се случва да прочетеш цяла една книга за едно изречение, където някой разказва как, например, е спасен един град от чумата. Историята в “Kаменната стая” (бел.ред. от серията “Старобългарски загадки”) е за един град, спасен от чумата с огнени клaди, запалени около него, за да не позволят на вируса да влезе в града. Въвежда се и карантина. Наложи ми се да прочета няколко книги за старите методи не лечение, за да видя как са се борили с такива болести тогава.

Книговище: В „Каменната стая“ много подробно сте описали и ежедневието на един лечител в Дръстър. Разкажете ни как човек влиза в обувките на лечителя?

Ако говорим за лечители, трябва да тръгнем от самото начало. Попаднах на византийска хроника, която разказва за лекар, изучавал изкуството на лечението на древен Египет, където е започнала една от основните школи в медицината. Хрониката разказва, че тогава е имало 4 вида медицина, изучавани официално: лекуване с билки и отвари, лекуване с молитви до боговете, лекуване с нещо, подобно на съвременни хирургически методи, но най-интересен е четвъртият тип медицина: лекуване с магия. В древен Египет са имали училища за магии. Другото ни основно знание за медицината тогава идва от гърците, арабите, Асклепий и Авицена. Хипократ е живял на остров Кос, в храм на Асклепий, древногръцкия бог на здравето, за който се смята, че може да е бил и човек. При Хипократ са идвали различни хора и той ги е лекувал и в една книга в храма е записвал кой с каква болежка е идвал и дали и с какво е успял да го излекува. Много от тези записки след това са станали нещо като учебник по медицина. По този начин започва обучението на древните лекари.

Книговище: Къде търсите информация за книгите си най-често?

Търся навсякъде, където мога: в библиотеки, в книжарници, в Интернет. В Интернет могат да се намерят интереси неща, но трябва да се внимава, защото сайтовете преписват един от друг. Книгите са най-сигурният източник, защото има повече подробности и всеки автор пише нещо свое. Но това, че няма много източници за българската история ме накара да измислям криминални обяснения. Например, замислил съм книга и за Кирил и Методий, защото е много интересно какво става с учениците им, когато идват в България. Преди да почине, Методий посочва за свой наследник Горазд, но той и останалите ученици на Кирил и Методий са подложени на гонения от немското духовенство. Някои са хвърлени в тъмница, други са продадени в робство и Горазд умира. Как умира обаче и от какво, никой не знае. По онова време кирилицата е имала страшно много противници. И ето, това е една страхотна криминална история. Защо Горазд умира?  Много е интересно и друго: българите са били на път да превземат Константинопол при Хан Крум и Цар Симеон. Но точно преди походите Крум умира загадъчно, а Симеон -- още по-загадъчно. По времето на Симеон византийски император е би Роман I Лакапин. Преди похода при него се явил астролог на име Йоан и му казал, че на Симеон е издигната статуя и ако отрежат главата й, Симеон ще умре. Това е записано в няколко византийски хроники. Отрязват главата му и е записано, че точно в този момент българският цар умрял. Може би е бил отровен. По същия начин преди поход за завземане на Константинопол внезапно от носа и ушите на Хан Крум потича кръв и той умира. 

Димитър Кръстев: Защо пишете книги, които се случват само по времето на Княз Борис I? Това ли е най-интересната част от историята за Вас – най-неизвестната?

На мен ми е най-интересно, защото тогава стават две от най-важните събития, които определят хода на в българската история за векове напред – приемаме християнството и кирилицата. Периодът е много, много интересен и ми дава материал да измислям нови неща.

Книговище: Кой е най-любопитният факт, който открихте и с който прогледнахте за историята, докато подготвяхте криминалните сюжети?

Причината Хан Крум да отреже главата на Никифор и да си направи от нея чаша, за да получи неговата сила. Не подозирах за това старобългарското вярване. По времето на социализма Хан Крум беше представен като варварин, който си направил чаша от главата на императора, понеже бил необразован, а се оказа, че това всъщност е дълбоко символично и е правено от много владетели дълги години след това. Например, последната такава чаша доколкото знам е от около 14. или 15. век и е направена на Скандинавския полуостров. 

Димитър Кръстев: Кирил бил ли е пророк, след като с Методий успяват да намерят мощите на св. Климент I?

Moже и да е бил пророк. Нищо не пречи. А ти знаеш ли как са намерили мощите?

Димитър Кръстев: Да, в морето. 

Да, там е имало потопен храм. Едната версия е, че водата се е отдръпвала пред праведните. По времето на св. Климент християнството не е било признато. Св. Климент е заточен в Крим и хвърлен в Черно море. 

Книговище: Имало ли е моменти, в които сте искали да се откажете, защото си казвате: “Аз толкова книги изчетох и не намерих отговори на въпросите си.”

Аз чета за удоволствие. Ако не намеря отговор, ми идва друга идея. Да прочетеш една книга винаги e страхотно преживяване, дори да е малко скучна. Ако имаш повече фантазия, от всяко нещо можеш да измислиш истории, да видиш нещо, което другите не са видели.

Книговище: Колко време продължава вашето приключение, започнало с историята за Хан Крум?

Около десетина години. Аз с огромно изумление открих колко интересна е българската история, въпреки, че няма достатъчно източници. Всъщност, липсата на източници създава едно безкрайно поле за въображението. От друга страна е неприятно, защото, когато чета за Рим, знам дори имената на улиците, площадите, храмовете. Тук никой нищо не знае. Не е ясно дори Плиска как е изглеждала. 

Димитър Кръстев: Как прескачате от детските рими в криминалните истории?

При мен беше по-скоро обратното. От криминалните скочих в детските. От малък съчинявам стихчета. При нас е семейна традиция да си измисляме един на друг весели стихчета, най-често свързани с имената ни. Имам племенници, които са близнаци и им измислих смешни стихчета. Един ден просто ги написах и нещата някак се получиха.

Димитър Кръстев: Във Вашите книги откривам и поуки за възрастни. Както вълчицата оставя детето си, защото е страхливо, много хора оставят децата си в домове. И възрастни хора трябва да ги четат.

Да, аз много обичам да чета детски книжки. В тях има много важни неща, които би било хубаво родителите да четат също, защото много от тях са забравили, че са били деца.

 

Бъди информиран
Потвърждавам, че имам навършени 14 години
ВКЛЮЧИ СЕ
© 2020 Knigovishte.bg Designed by Enthusiasm | Developed by Childish
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие приемате използваните от нас 'бисквитки'. ПРИЕМАМ