Честит Международен ден на превода

30.09.2020

 

 

Вероятно човек не си дава сметка колко биха били ограничени представите ни за света без преводната литература. Днес я приемаме за даденост. А вероятно без нея и мечтите ни щяха да са малки и безцветни. И тъй като често преводачите остават невидими в творчеството, днес, на Международния ден на превода, споделяме някои техни мисли за изкуството на превода:

Вера Ганчева, преводач от шведски език на „Пипи Дългото чорапче“ и „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен, както и на творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Тумас Транстрьомер и други.

“Всъщност, какво е за вас преводът? Какво е вашето кредо в това изкуство?

Вера Ганчева: Възможност за трансформиране на времето в действащо лице. Задължение да бъдеш не само посредник, но и арбитър. Да не забравяш нито за миг, че в историята на книжовността най-големите творци са били и преводачи, а най-добрите преводачи са били и творци, сливайки се в общ, внушително едър силует, чийто ръст съответства на необходимото му присъствие на Парнас. „Бовари, това е и той!“, би възкликнал вероятно Флобер, ако можеше да стане свидетел на мъките на онзи, който преизразява на друг език неговия прочут роман, възсъздавайки стила му като ритмика и код, не само като маниер, а образите му – като цялостна идейна система.” (Из интервю за Съюза на преводачите в България, публикувано сайта veragancheva.com).

 

Мариана Екимова-Мелнишка, преводач на „Хари Потър“, „Портокал с часовников механизъм“, „Момичето на френския лейтенант“ , "Птиците умират сами" и други.
 

"Аз просто си мислех, че една добра детска писателка (Дж. К. Роулинг) е написала поредната добра книжка, и защо да не я преведа. Така бях в приятния капан на Хари Потър, който от време на време пускаше и зъбки. Магията в тази книга е само метафора - магията на живота, магията на справянето ни с трудностите. Всъщност това е едни наръчник за борба с живота." (в разговор с Иван Назъров за предаването "120 минути", https://www.btv.bg/video/shows/120-minuti/videos/mariana-melnishka-prevodach-na-hari-potar-magijata-v-tazi-kniga-e-samo-metafora.html).

(През 90-те и в началото на XXI. век - бел.ред.) се случиха невъзможните през 70-те неща – да бъде преведен „Портокал с часовников механизъм“ и книга като „Хари Потър“ въобще да се появи в нашето пространство и да има такъв отзвук сред децата, защото това беше едно универсално послание на любопитството, на липсата на бариери, на неудържимото търсене на нови и нови неща, на магията на света, какъвто би могъл да бъде той, когато човек има всичката свобода на света. За мен четенето е своеобразен бунт, както казва Марио Варгас Льоса, лауреат на Нобеловата награда, бунт срещу заобикалящия ни свят, независимо какъв е той и къде е той, а ние винаги имаме основание за бунт. А колкото до превеждането, това си е направо подривна дейност на място, където човек не може да си купи книгите в оригинал.“ (Из реч пред TEDx НБУ, 2011 г., https://tedxnbu.com/2011/06/06/video-from-tedxnbu/).

 

Стефан Русинов, преводач от китайски и английски; превел  "При дивите неща на Морис Сендак, "Къщата на улица Манго" на Сандра Сиснерос, "Кухнята на госпожа Черешова" от Силвия Плат и др.

“Литературните произведения не са манифести, а истории – не мога да кажа, че съм съгласен или несъгласен с дадена история, но мога да кажа дали ме отвежда на чудато пътешествие, дали ми предоставя интересен светоглед, дали езикът ѝ ми носи удоволствие, дали разширява разбиранията ми за човека и света, дали разпалва любопитството ми и разбужда съчувствието ми… За да си харесам някой автор за превеждане, са ми необходими тези неща, както и някаква степен на съзвучие с внедреното в разказа светоусещане. ”, (Из статия в Тоест. бг: https://toest.bg/profesiya-prevodach/). 

 

Иглика Василева, преводач от английски език на над 60 произведения, сред които „Одисей“ на Джеймс Джойс, „Александрийски квартет“ на Лорънс Дърел, „Към фара“ на Вирджиния Улф, „Простори на демокрацията“ на Уолт Уитман и др.

“От преводача зависи, независимо каква е книгата - трудна, лесна, интересна смешна - от него зависи да вдъхне живот на текста. Много е важно да не убиваме авторите.” (На откриването на Есенно студио за литературен превод 2020.)

"Какво те кара да посегнеш към един автор, да пожелаеш да го превеждаш, какъв е първият подтик?

Иглика Василева: Винаги съм гледала да е литература, да не е четиво. Литературата е изкуство, което те кара да мислиш, от нея, дори да си прочел само десет страници, излизаш обогатен. Не по-богат, а обогатен. Светът започва да има някакво значение за теб, започваш да обръщаш внимание на неща, които преди си подминавал или не си забелязвал, бил си сляп за тях. Тоест литературата, като всяко изкуство, ти отваря очите за света. И от това ти ставаш повече човек. Това е най-важното нещо – не да станеш голям професионалист, а да станеш повече човек, след като си дошъл на тази земя. С литературата това става, абсолютно съм убедена в това. Докато четивото просто те забавлява, с него ти е приятно. В момента, в който забавлението свърши, ти го забравяш и посягаш към следващото. Някои от криминалните романи са много сръчно написани – те са на границата.” (От интервю с Иглика Василева в сайта на http://spblit.org).

 

Нева Мичева, преводач от италиански, испански и каталонски ("Телефонни обаждания" от Роберто Боланьо, "Стихотворенията на Сидни Уест" от аржентинският поет Хуан Хелман, “Периодичната система”  на Примо Леви и др.)

“Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?

Нева Мичева: Да разбереш добре и да предадеш най-подходящо. Да надигаш всяко камъче, за да си сигурен какво има отдолу. Да питаш познавачи за абсолютно всичко, което не е от твоята област (и да си сигурен, че практически всичко е извън нея). Да проверяваш фактите минимум по два пъти в два независими меродавни източника – стара журналистическа рецепта. Да ти пука страшно много за живота и сърцето, вложени от автора, и за времето и душата, които читателите ще отделят, за да се срещнат с този автор. Да не си позволяваш кривване, когато умората те надвие и ти се прииска да съкратиш усилието и вратът да спре да те боли. Да не се окопаваш само в един език и една култура, само в книгите или думите – тясната специализация може да е нещо чудесно другаде, но в художествения превод е клуп на шията.” (Из статия в truestory.bg). 

 

Ванина Божикова, преводач от румънски език на над 20 класически и съвременни румънски автори – Варужан Восганян, Нора Юга, Мирча Картареску, Дан Лунгу, Лучиан Дан Теодорович, Октавиан Совиани, Линда Мария Барос и други.

"Преводът е може би най-задълбочената форма на четене: преди да се опиташ да преведеш който и да било текст, трябва да го разбереш изцяло, след това напълно да го разрушиш, да го разглобиш, за да го построиш отново на друг език. Едва след това идва способността на преводача да пресъздаде езиковото богатство, да съобрази стиловия регистър, епохата, в която се развива действието, за да не допусне анахронизми, справянето с игрите на думи и всичко останало.” Ванина Божикова, преводач от румънски език. (Из статия в truestory.bg). 

 

 

Бъди информиран
Потвърждавам, че имам навършени 14 години
ВКЛЮЧИ СЕ
© 2021 Knigovishte.bg Designed by Enthusiasm | Developed by Childish
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие приемате използваните от нас 'бисквитки'. ПРИЕМАМ