Рицарски хроники 3: Историята през очите на децата

05.10.2020

Снимка: Герд Алтман, Pixabay

 

Снимка: Герд Алтман, Pixabay

 

Какъв по-добър начин да опознаеш света или дадена личност от това да погледнеш на тях през очите на децата и да отговориш на техните въпроси? А те понякога не са никак лесни. Именно затова е толкова интересно да пътуваш с деца. Затова днес ви каним на пътешествие из историята с Рицарите на книгата - 12 от най-четящите деца в Книговище през учебната 2019/2020, на възраст 8 – 10 години. През лятото те се съгласиха да влязат в ролята на Кирил и Методий, за да се вдъхновят от тях и да увлекат повече свои съученици да четат. А за да почерпим идеи от светите братя, решихме да се разходим из улиците на тяхното детство и юношество, като си отговорим на някои въпроси. Какво искат да знаят рицарите за Кирил и Методий, но не го намират в читанките? Ето:

Кирил е бил болнав като малък. Как са го лекували?
Какви басни и приказки са чели Кирил и Методий?
Кои са били техните учители?
Какво са учили Кирил и Методий в Магнаурската школа? 
Защо са кръстили азбуката “глаголица”?
Как са се изхранвали, преди да създадат глаголицата и след това?
С какво са се хранели, когато са пътували към отдалечените си мисии?
С какво са пътували към страните, в които са имали мисии? 
Идвали ли са Кирил и Методий в България по времето на Княз Борис I и срещали ли са се с него?

Св. св. Кирил и Методий

 

Св. св. Кирил и Методий

 

Предстои ни труден път, защото източниците на информация за Средновековието се броят на пръсти. Освен това легендите и фактите се припокриват и по много теми самите историци спорят. Но пък това прави нещата много по-интересни. Както каза писателят Николай Пенчев (Чичо Ники) във виртуалната си среща си с рицарите, в такива ситуации търсенето на информация „е като ловене на риба“ и един въпрос може да постави началото на пътешествие, което да продължи с години. Такъв е случаят и с неговата поредица "Старобългарски загадки", чието действие се развива също през 9. век. 

И така, разделихме се на 3 екипа и тръгнахме по следите на тези 3 въпроса: Защо са кръстили азбуката „глаголица“? Идвали ли ли са Кирил и Методий в България по времето на княз Борис I и срещали ли са се с него? Какво са учили Кирил и Методий в Магнаурската школа? Срещнахме се в ZOOM в три последователни срещи, по време на които рицарите сами търсеха отговори в Google, с минимална помощ от наша страна. Такъв е моделът на Самоорганизираните общности за учене, създадени от Сугата Митра (Self Organized Learning Environments (SOLE) - глобален експеримент, в който децата учат самостоятелно, водени от собствените си въпроси, за да са максимално ангажирани с ученето. Моделът изисква въпросите да са големи и сложни, за да ангажират въображението максимално. Точно това кара децата да се чувстват като откриватели на света. Нас - също!

Княз Борис I

Княз Борис I

 

 


Какво открихме?

Идвали ли са Кирил и Методий в България по времето на княз Борис I и срещали ли са се с него (или князът е контактувал само с учениците на светите братя)? 
 
Екип: Димитър Кръстев, НУ "Иван Вазов", Враца
Доника Пейкова, 4. ОУ "Проф. Джон Атанасов", София
Дария Хаджиева, ОУ "Св. Климент Охридски", Хасково
 

Въпросът е интересен, тъй като в историческите трудове поражда дискусия за това колко централна е била ролята на българския княз в идеята за създаването на азбуката и превода на църковната литература в момент, когато триезичната догма забранява богослужение на езици, различни от латински, гръцки и еврейски. Търсейки отговор тръгнахме да изследваме 3 хипотези – 1) възможността eдин езически княз като Борис I да е учил в Магнаурската школа във Византия, където се е обучавал Кирил; 2) възможността срещата да е била индиректна – чрез сестрата на княз Борис I, Ана, която според някои историци е учила с Кирил в Магнаурската школа; 3) вероятността братята да са се срещнали с княза по път за мисиите си във Великоморавия и Хазарския хаганат; 4) възможността двамата братя да са се срещали с княза по време на брегалнишката мисия, за която учените спорят.

Не стигнахме далеч с хипотеза 1, но рицарят Димитър Кръстев имаше сериозна подготовка с историческа литература по останалите 3 хипотези. Накратко, според „Житие на св. цар Борис-Михаил, покръстител на българите“ от Архимандрит Серафим (Алексиев) (живял 1912-1993) княз Борис I приема християнството под въздействие и на сестра си Ана, прекарала дълго време като пленница в Цариград, и на св. Методий. Житието се позовава на Теофилакт Български, както и на гръцкия летописец Симеон Логотет, на гръцкия проповедник Илия Миниат и на други историци, според които „някой си гръцки монах на име Методий, иконописец, помолен от цар Борис, нарисувал в двореца му една картина, изобразяваща Божия Син, седнал на висок престол като Съдия на вселената... “ Според житието: 

„Първата среща между двамата велики мъже е могла да стане през 863 г., когато двамата светци с преведени вече на славянски език свещени и богослужебни книги са се запътили към Моравия и трябвало да минат през България. Втората среща е могла да стане подир 40 месеца, когато двамата братя е трябвало да се завърнат за известно време в Цариград, преди да се запътят за Рим."

Възможността за среща на Методий с княз Борис I поддържа и Васил Златарски в „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, част 2 , но с по-късна дата – 883-884, или малко преди смъртта на Методий. Според него „Почти всички, които са се занимавали с дейността на св. Методий, приемат за твърде вероятно, че през времето на пътуването си в Цариград в 883—884 г. Методий е имал среща с Борис, а като резултат от тая среща Борис се запознал по-близо със славянските книги и богослужение“.

Тезата за среща между Борис и Методий е застъпена и от историка Божидар Димитров в „12 мита в българската история", както и от детската писателка Кина Къдрева в "Ребусът св. св. Кирил и Методий". И двамата са на мнение, че макар да нямаме официални исторически сведения за срещи между Борис I и двамата братя, такива най-вероятно са се осъществили неофициално, и то с идеята да бъдат създадени писменост и църковна литература за целите на българската държава. В „12 мита в българската история" Димитров дори приема за вероятно двамата братя да са наследници на български аристократичен род, избягал във Византия, защото приели християнството и били преследвани в родината си. Затова владеели така добре славянски език, който според него нямало как да научат на пазара в Солун, където са можели да общуват само със селяни и търговци и да изградят речник от 500-1000 думи, крайно недостатъчен за създаването на нови думи и превода на сложните идеи в християнската литература. Затова и имали мотивация да преведат Библията на нов език в момент, когато триезичната догма го забранява. Димитров спори, че „индиректно сведение за контакт между Борис I и братята е и мисията им в долината на река Брегалница във Вардарска Македония — тогава част от България, по време на която братята покръстили 54 000 славяни, а в гр. Равен — и самия Борис.“ Мисията според Димитров се е състояла между 855–864 г. Според Димитров освен това е твърде вероятно двамата братя да са изпращани при княза, за да разрешават дипломатически спорове между България и Византия. Също като Архимандрит Серафим (Алексиев), Димитров споменава за контакт между братята и княза чрез сестрата на Борис I, Ана, приела християнството и учила с Кирил в Магнаурската школа според двама немски учени.

Учените все още спорят за това дали са се срещали князът и светите братя. “Днес е факт нашата среща,” пишат в заключение рицарите на книгата. “А това е възможно именно благодарение на тези велики личности – св.св. Кирил и Методий и княз Борис І, защото с техните дела – покръстването и утвърждаване на християнството и създаването и разпространението на славянската азбуката и писменост  – ние познаваме нашия език, род и родина.”

Източници: 

"История на българската държава през средните векове", том 1, част 2, Васил Златарски, изд. "Св. Климент Охридски", 2007.

„Житие на св. цар Борис, покръстител на българите“, Архимандрит Серафим (Алексиев), <https://bit.ly/3d3d2rw>.

"12 мита в българската история", Божидар Димитров, Фондация "Ком", 2006.

"Ребусът св. св. Кирил и Методий", Кина Къдрева, изд. "Слово", 2015.

Глаголицата с имената на всяка буква

Глаголицата с имената на всяка буква


Защо са кръстили азбуката “глаголица”?
 

Екип: Теодора Богданова, 10. СУ "Теодор Траянов”, София
Димитър Борисов, 7. СУ "Св. Седмочисленици", София
Симон Павлова, ОУ "Иван Вазов", Силистра
Александър Ванков, 177. ОУ "Св. св. Кирил и Методий", Световрачене

Въпросът предполага, че самите братя Кирил и Методий са кръстили азбуката „глаголица“, защото историята за създаването й винаги върви ръка за ръка с името „глаголица“ като предшественик на кирилицата. Това навежда на мисълта, че името „глаголица“ е дадено от светите братя или техните ученици. Истината е, че не знаем автора на името и можем само да предполагаме кога точно е възникнало. Имаме информация единствено за етимологията на думата: славянското „глаголати“ значи „говоря“ и според историка Емил Джасим името най-вероятно е възникнало като звуково подражание на начина, по който е звучал славянският говор: “гълъгълъ“. А Кирил и Методий вероятно са наричали първата ни азбука... азбука. Думата е образувана от имената на първите две букви на глаголицата - „Аз“ и „Буки“.  

Башчанската плоча (11. век), един от най-старите глаголически текстове, открит в Хърватска. Източник: Уикипедия

Башчанската плоча (11. век), един от най-старите глаголически текстове, открит в Хърватска. Източник: Уикипедия

Какво още научихме от нашите рицари? Глаголицата е наричана поетично „знаците, които говорят“, защото всяка буква е имала име. Името на буквата „Г“ е било „глаголъ“, което означава „дума“. Прочетени последователно, имената на буквите носели послание към всички славяни. С него започвали часовете си всеки ден учениците на г-жа Филка Димитрова в НУ “Иван Вазов” във Враца, докато изучавали делото на светите братя. Ето как би звучало посланието, преведено на съвременен език:

"Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред!"

Освен послание към славяните да помнят буквите и да живеят с разум, в глаголицата е вложена и християнска символика: при създаването й Констатин-Кирил Философ използва най-често знаците кръст, кръг и триъгълник, които символизират мъченичеството, вечността и троичността на Бога.

Източници: 
"Кой е създал нашите букви?", Надежда Драгова, изд. "Скорпио", 2020.

"Глаголица". Уикипедия, свободната енциклопедия, <https://bit.ly/2StOL4q>.
“Glagolitic script”. Wikipedia, the free encyclopedia, <https://bit.ly/3jChrnN>. 
“Какво са скрили Кирил и Методий в азбуката ни?” Actualno.com, 24.11.2015, <https://bit.ly/3iEciue>.

Магнаурската школа

Магнаурската школа


Какво са учили Кирил и Методий в Магнаурската школа?

Екип: Димитър Кузов, СУ "Любен Каравелов", Несебър
Иванина Калоянова, 78 СУ "Христо Смирненски" , Банкя
Йоана-Никол Николова, ОУ "Добри Чинтулов", Варна
Теодора Георгиева, ОУ "Алеко Константинов", Димитровград

Константин Кирил Философ става студент в Магнаурската школа през 841 г., едва на 14 години. Това е било най-престижното учебно заведение във Византийската империя и едно от най-престижните в целия средновековен свят. В какво се е състояло неговото обучение? Освен официалните езици за богослужение: гръцки, латински, еврейски, в Магнаурската школа са се изучавали и т.нар. “варварски езици”, както и граматика, поезия, геометрия, аритметика, философия, право, астрономия, музика, риторика. В университета Кирил е учил рамо до рамо с императорските деца и членовете на висшата византийска аристокрация. Всички те са били подготвяни за държавнически, дипломатически и духовнически постове и са получавали знанията, смятани за основополагащи за правилното управление на държавата и църквата. Заради борбите за църковно и политическо надмощие в онзи период, важно за учениците на Магнаурската школа е било да познават добре не само християнството, но и езическите антични философи, юдаизма, исляма, римското право, за да могат успешно да изпълняват мисионерска дейност. Затова и Кирил е владеел така добре арабски и е познавал Корана, което изиграва ключова роля за успеха на мисията му в Багдадския халифат, където води спор с арабите за троичността на бога.

Повече за образованието по онова време можете да прочетете в част 4 от нашите Рицарски хроники - срещата ни с историка Емил Джасим.

Източници:
“Магнаурската школа”. Уикипедия, свободната енциклопедия.


И така, нашата изследователска работа привидно приключи, но ние продължаваме да усещаме пулса на Средновековието и да четем с интерес. А от въпросите на рицарите изникнаха още и още любопитни въпроси. Например: Без да приемем християнството, щяхме ли да имаме кирилица? Пророк ли е бил Кирил? Колко езика са знаели Кирил и Методий и как са ги научили? Имали ли са Кирил и Методий прабългарски имена и какви са били те? Ако Кирил и Методий живееха днес, какви щяха да бъдат: духовни лица, учители или политици?

Ясно е, че веднъж отворили вратата на любопитството, можем да очакваме само още и още приключения, затова вместо със заключения ви изпращаме с вълненията на един от рицарите, Димитър Кръстев, споделени в нашата Фейсбук страница:
 

Книговищната мисия, свързана с делото на светите братя Кирил и Методий, надхвърли очакванията ми. Вървях и продължавам да следвам неуморно стъпките на равноапостолите. Бях в Солун, където тичах с тях като деца из уличките на тамошните пазари и надникнах в тогавашните двустепенни училища. След това се потопих в магията на великата Магнаурска школа. Докоснах се до едни от най-ерудираните учители на всички времена: Лъв и Фотий. Разходих се из библиотеката на патриарха, в която Кирил е бил библиотекар. Разбрах защо получава прозвището философ, след като става учител по философия в Магнаурската школа. След това започнаха пътешествията, свързани с мисиите на Кирил и Методий. Първо посетих Багдадския халифат и разбрах колко добре е владеел Кирил арабския език и Корана. Видях как сарацините изпадат в удивление от знанията и личността на Кирил и така той спечелва доверието им и освобождава хиляди християнски пленници. След това се качих на византийски военен кораб - дромон - и се понесох по Черно море за Хазарската мисия. Там станах свидетел как двамата братя като истински пророци намират мощите на свети Климент, което изиграва голяма роля за създаването на авторитет на Кирил в Западния свят. Не се отказах и продължих към Великоморавската мисия, където започват да създават глаголицата и обучават много ученици. Стигнах и до Рим, а там папа Адриан тържествено прие двамата братя, освети славянските книги и отслужи литургия на славянски език. Посетих и Венеция, където на един събор настръхнах от блестящото красноречие на Кирил против триезичниците.
Мога да пиша цял ден и няма да ми стигне времето, за да ви пренеса и вас в тази невероятна и приключенска мисия. Вълшебно е! Осъзнах, че без делото на Кирил и Методий аз сега нямаше да пиша тук и да познавам своя език, род и родина!
Продължаваме да дерзаем заедно!
Благодаря ти, КНИГОВИЩЕ!
Бъди информиран
Потвърждавам, че имам навършени 14 години
ВКЛЮЧИ СЕ
© 2020 Knigovishte.bg Designed by Enthusiasm | Developed by Childish
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие приемате използваните от нас 'бисквитки'. ПРИЕМАМ