Рицарски хроники 4: Който владее словото, владее въображението

05.10.2020

Емил Джасим

Емил Джасим

През лятото запознахме рицарите на книгата с учителя по история Емил Джасим. Той настояваше да го наричаме Емо и свободно да му задаваме въпроси, за да се получи беседа. Началото на рицарската мисия съвпадна с началото на неговата видоепоредица „Уроци на живота“. Първият урок беше посветен именно на Константи-Кирил Философ, този „агент 007“ на византийската държава, както Емо го нарича. Поканихме го да разкаже повече. Ето как протече разговорът:

Емил Джасим: Основната мисия на Константин-Кирил Философ е била дипломатическа: да води много тежки, важни преговори за освобождаването на хиляди византийски военнопленници. Доколкото знаем, той в огромна степен успява. По време на арабската мисия той на пръв поглед отива да води спор с арабите за троичността на бога, защото арабите казват: „Бог е само един“, а християните казват: „Да, той е един, но е троичен.“ Водейки този спор на площада в столицата на Абасидския халифат, Багдад, с огромна публика, извън тази официална среща той успява да договори и връщането във Византия на 20 до 30 хиляди военнопленници. Официалната цел на Хазарската мисия е Константин-Кирил Философ да намери мощите на св. Климент, един от първите папи на Рим, но той отново договаря освобождаването на военнопленници. Във Великоморавия мисията му отново е дипломатическа. Целта му е да убеди славянските княжества да застанат на страната на Византия в очертаващия се геополитически сблъсък между Константинопол и Рим за това кой да владее умовете и сърцата на славяните. По онова време славяните са били най-многобройният етнос в Европа. Който владеел славяните, е щял да владее континента. Според брилянтния византист Фьодор Успенски тогава се очертава голямата битка за съдбата на континента. Впоследствие Успенски се оказва не съвсем прав, защото съдбата се решава по-скоро от икономически и геополитически фактори, но в онзи момент славяните са били в центъра на сблъсъка между Рим и Константинопол. Патриарх Фотий, който е ментор на Кирил и Методий и привлича Константин още като младеж в Магнаурската школа, създава една особена доктрина за това как да се развива византийският и християнски свят. А тя е Константинопол да завладее света и наложи християнството не чрез меч, а чрез словото. И острието на тази доктрина е бил именно Константин-Кирил Философ. Дотогава този тип мислене не е бил част от геополитическата стратегия на една държава. Средновековната представа за налагане на влияние е била такава: минаваме с войска, покоряваме, налагаме на подчинените данък, променяме религията им и постепенно ги претопяваме етнически през религията. Защото и двата големи идеологически противника тогава: християнството и ислямът, не признават нацията. И двете религии имат вселенска мисия да спасят цялата вселена. Според християнството ние всички сме братя и сестри. За християнина народността няма абсолютно никакво значение. Но всъщност през християнството се сформира българската нация: през представата ни за българската църква и правото ни да се молим на свой собствен език.

Димитър Кръстев, 3. клас, Враца: Кирил е владеел Корана и вероятно арабски език много добре. Това ли му е помогнало да освободи пленниците?

Емил Джасим: Най-вероятно да. Средновековието е бил период на огромен обмен на идеи. За да познава добре човек този период, той е трябвало да знае основните езици, на които са общували тогава. Това са латински, арабски, староеврейски. За да познава добре Корана, Константин-Кирил трябва да е познавал в дълбочина езика, на който е писан. Защото Коранът по природа и по идея не се превежда. Арабският е древен и изключително богат по отношение на многообразието, с което се назовават нещата. Например на арабски има дума за едноок човек и тя не включва думата око, за да не обиди човека с неговата липса. И ако знаем, че Константин-Кирил е построил своите аргументи за троичността на бога на базата на Корана, то можем да предположим, че е знаел много добре и арабски. Със сигурност когато преговаряш с някой, който говори друг език, ако заговориш на неговия език, той те приема за по-близък и е готов да направи някои отстъпки.

Димитър Кръстев, 3. клас, Враца: Около Багдад е имало древни църкви. Възможно ли е по време на арабската мисия Константин-Кирил да се е запознал със стари християнски книги и те да са повлияли създаването на глаголицата, като се има предвид, че мисията в Багдад съвпада по година (855 г.) с една от предполагаемите години на създаването на азбуката?

Емил Джасим: Това е чудесно предположение, но нямаме сведения за това. От друга страна глаголицата е много специфично писмо, до голяма степен близко с други близкоизточни писмености, но и с каролингското минускулно писмо на Каролингската династия. Възможни са различни влияния при създаването глаголицата. Аз съм учил църковнославянски език и започнахме с изучаването на глаголицата. Тя е трябвало да отрази специфичните славянски звуци, като „ч“ и „ц“, които са особени и няма как да бъдат отразени с графичен знак от гръцката или латинската азбука. Климент Охридски взема гръцки букви и добавя някои други, с които да вкара тези типично славянски звуци. По времето на Кирил и Методий Библията е била изписвана единствено на гръцки, латински и еврейски. Но причината за създаването на азбуката е била огромната необходимост Библията да бъде не просто изписана на друг език, а преведена. Защото най-сигурният начин славяните да бъдат привлечени към византийската сфера на влияние е бил този. Тази нова азбука е трябвало да отрази и славянската граматика, не само специфичните славянски звуци.

Димитър Кръстев, 3. клас, Враца: Дали Църхо и Страхота са прабългарските имена на Кирил и Методий?

Емил Джасим: Според мен това е малко измислена работа, защото няма нито един достоверен исторически извор, който да го казва. Нека те попитам сега, откъде знаеш тези имена?

Димитър Кръстев: От Интернет.

Емил Джасим: Това е все едно да те попитам: „Откъде я взе тая вода?“ и ти да ми кажеш: „От Световния океан.“ Защото водата е едно цяло.

Димитър Кръстев: Значи това е легенда.

Емил Джасим: А къде е записана за първи път тази легенда?

Димитър Кръстев: Не знам.

Емил Джасим: Ето, в момента, в който стигнеш до „не знам“ си в ситуация, в която нямаш солидно историческо сведение. Ще ти дам един пример: ако искаме да знаем повече за Хан Аспарух, знаем, че Теофан Изповедник и Патриарх Никифор пишат за него. Ако съвпадат твърденията им, то те или са ползвали еднакви източници, или са засекли една и съща информация на различни места и имаме основание да смятаме, че е вярна.

Димитър Кръстев: Съществувала ли е Брегалнишка мисия на Кирил и Методий, като се има предвид, че е имало Брегалнишка църковна област само по времето на княз Борис I?

Емил Джасим: Не можем да сме сигурни нито в едното, нито в другото. Църковни области, наречени по един или друг начин, съществуват на Балканите от III. век след Хр., тъй като това е територия, населена с византийски християни, макар те да не са имали народностно самосъзнание като такив. Истината е, че има много въпроси, за които ние историците не можем да сме сигурни, особено, когато става въпрос за Средновековие и Античност. За съществуването на Брегалнишката мисия има много научни спорове. Аз лично не съм взел своето решение по темата.

Димитър Кръстев: Вярно ли е, че в основата на новия книжовния език е залегнало солунското българско наречие, използвано от Кирил и Методий, което най-много се доближава до родопските говори?

Емил Джасим: Съществуването на това наречие само по себе си е много спорно. По-скоро има логика граматиката, отразена в азбуката, да е великоморавска. Църковнославянският език процъфтява в Охрид и Преслав с помощта на княз Борис I и цар Симеон, така че ако можем да говорим за българско влияние, то е по-скоро вследствие на това, че църковнославянският книжовен език се развива именно в Охридската и Преславска книжовни школи.

Димитър Кръстев: Учените спорят, че е имало две Моравии на името на два притока на р. Дунав с идентични имена. Според унгарския учен Петер Юкас мисията на Кирил и Методий не е била във Великоморавия със столица Велеград, а в българска Моравия. Това вярно и е?

Емил Джасим: Това е единствени учен, който застъпва тази теза и тя е крайно необоснована.

Димитър Кръстев: Има ли риск кирилицата да спре да се използва, като се има предвид бурното развитие на науката? Например да се използват чипове за човешка памет, хората да нямат нужда да учат и малцина да знаят да четат и пишат? Звучи зловещо. Какво е мнението ти като учител?

Емил Джасим: Не мисля, че ще може да се учи чрез чип. Не мисля, че кирилицата може да изчезне. Не виждам причина за това нито в рамките на нашия живот, нито по-късно. Кирилицата е много удобна азбука. Ние ще имаме необходимост да четем, независимо как, дали през специални очила, дали през чип, с който да виждаме всички възможни книги на света.... Не мисля, че ще изчезне нуждата човек да обработва информацията. Бъдещето е на хората, които могат да учат. На английски това се нарича Lifelong learning – учене през целия живот. Колкото и да са развити технологиите, някой трябва да ги ръководи. Те са инструмент. Професиите, които изискват разбиране и оригинално мислене, няма да изчезнат. Учителската е една от трите най-малко застрашени от роботизацията професии. Така че категорично не смятам, че кирилицата ще изчезне. Водещи в света ще са хората, които могат да учат нови неща и имат страхотна адаптивност, които са изобретателни и които могат да си сътрудничат, да създават съюзи и коалиции в рамките на живота си. Това е най-важното.

Димитър Кръстев: Значи като Кирил и Методий?

Емил Джасим: Да.

Димитър Борисов, 2. клас, София: Кога е дадено името „глаголица“ на азбуката?

Емил Джасим: Би трябвало да е още през Средновековието, за да може да се направи разликата между глаголицата и кирилицата. Дори имам спомен, че едно от първите споменавания на кирилица на старата азбука е именно с името „глаголица“, защото „глагол“ значи действие; на църковнославянски „глаголати“ значи „говоря“. Най-вероятно думата е възникнала като звукоподражателен глагол, защото славянският говор е звучал така: „гълъгълъгълъ“.

Книговище: Знаем, че Кирил и Методий са изучавали седемте свободни изкуства. Защо през Средновековието седемте изкуства са били на такава почит?

Емил Джасим: Това и до ден днешен са така наречените науки и дисциплини, които променят човека и му дават такава представа за света, че да не го е страх и да може да го разбере. А това е всъщност идеята на образованието. Седемте изкуства са музика, аритметика, геометрия и астрономия, а след 9. век са добавени и 3 хуманитарни изкуства – граматика, логика и реторика. Ако човек знае тези неща, разбира света. Това е основата на нашия свят. Първите 4 изкуства изследват съотношенията. Това е така и с граматиката, реториката и логиката, но там съотношенията са по-свободни по отношение на възможността за интерпретация. Ако човек разбере тези съотношения, той може да разбере съотношенията между всичко останало, например как е разположена властта, защото и тогава, и днес, тя също е въпрос на съотношения. Ще може да разбере и света на парите, и построяването на една сграда, което е въпрос на аритметика, и лекарствата, които са въпрос на съотношения, и музиката, която е въпрос на съотношение между тонове.

Книговище: Знаем ли какви литературни произведения са чели Кирил и Методий?

Емил Джасим: Да, имаме известно познание за това. Учили са граматиката на различни езици. По логика важни със сигурност са били някои древни трактати. Например „За поетическото изкуство“ на Аристотел със сигурност е било учено, както и диалозите на Платон. По реторика са учили патристи, отците на православната църква - св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов (Назиански), св. Йоан Дамаскин, големите апологети на християнството като Тертулиан, Августин Блажени – все богослови, като изключим древногръцките философи. Чели са Питагор. Без неговата теорема няма как да се започне дори. Християнските апологети са били много добри логици. Например, когато попитали Тертулиан как Христос е едновременно бог и човек, той отговорил: „Ами така, както един нажежен меч може едновременно да пробожда, да свети и да гори.“ Това много е помагало на учениците в Магнаурската школа.

Димитър Кръстев, 3. клас, Враца: Ако сега Кирил и Методий бяха живи, какви щяха да бъдат: духовници, учители или държавници?

Емил Джасим: Би било много интересно да разсъждаваме за това, но в историята няма „ако“.

Книговище: Вярно ли е, че нивото на грамотност в България след делото на учениците на Кирил и Методий е било много по-високо от това в Западна Европа?

Емил Джасим: Дефиницията за грамотност е сложна, така че е трудно да се каже. Грамотните хора тогава не са били такива, каквито си ги представяме днес. Те са били хора, свързани с властта по един или друг начин, и са били много малко.

Книговище: Доколко равнопоставени са били жените във византийското общество?

Емил Джасим: Не са били равнопоставени по никакъв начин. Не и така, както виждаме нещата днес.

Книговище: А по отношение на образованието? Може ли да направим една снимка на образованието тогава и да го сравним с образованието днес? Как са учили хората тогава и кой е имал достъп до образование?

Емил Джасим: Тогава не е имало масово образование. То е продукт на XIX., дори XX. Век. Затова има една стара немска поговорка от XVIII. век: „Който се е родил беден, ще умре прост.“ Днес образованието е начин да излезеш от бедността, но образованието от Античността по идея е било привилегия само на онези богати хора, които са можели да си позволят педагог. Това е бил онзи роб в Античността, който е учил децата на четмо и писмо, на азбуката и да броят. paidagōgos на старогръцки означава „този, който води децата.“ Педагогът първо е бил роб, а след това педагозите са били много скъпи.

Книговище: Всички братя и сестри в семейството на Кирил и Методий ли са имали педагог?

Емил Джасим: Не знаем нищо повече за двамата братя от името на бащата и майката. Бащата вероятно е бил високопоставен имперски служител в Солун, а може и да не е било така. Но това, че е бил високопоставен имперски служител би било предпоставка Кирил и Методий да получат сравнително добро ранно образование, за да може впоследствие да отидат в Магнаурската школа. Константин отива там като дете, може би на 13 или 15 години, защото на 17 той вече е бил звезда и е било ясно, че ще бъде подготвян за високия държавнически пост, какъвто е изпълнявал на практика. Магнаурската школа е била най-важното учебно заведение за Източната Римска империя. Багдадският и Болонският университет, които съществуват и до днес, също са били нещо изключително за времето си. Университетите са били около църкви и манастири, защото там са били скрипториите, там се е съхранявала паметта и знанието на човечеството. Там са били хората, които са можели да четат и пишат, защото са имали стимул да го правят ‒ вършели са богоугодно дело. Затова много често историческите сведения за онова време идват до нас чрез т.нар. приписки. Някой преписва светото Евангелие и в бялото поле пише, например: „Миналата година дойде голямата вода. Удавихме се. Цар беше ...“, защото така са помнели. В приписките има много лични неща, но и описание на обществата тогава, затова те са били хора с мисия. Не случайно най-важните византийски исторически съчинения, които отразяват и българската история (защото в един момент българите се превръщат в опасен съсед на Източната Римска империя), са Патриарх Никифор и Теофан Изповедник. И двамата са свещеници.

Димитър Кръстев, 3. клас, Враца: Най-вероятно са мислели, че със словото имат повече власт над народа.

Емил Джасим: Да, донякъде е така. Простият народ не е разбирал латински език с неговата тежка граматика, падежи и много времена. Който е владеел словото, е владеел умовете и сърцата на хората, защото е владеел въображението им, а нищо не може да уплаши един човек повече от въображението. Средновековните хора са били много уплашени, най-вече от това какво ги чака в отвъдното. Представяли са си страховити неща и са били доста суеверни, защото не са познавали света около себе си. Затова именно познаването на света е това, което помага на човек да се страхува по-малко.

 

Бъди информиран
Потвърждавам, че имам навършени 14 години
ВКЛЮЧИ СЕ
© 2020 Knigovishte.bg Designed by Enthusiasm | Developed by Childish
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие приемате използваните от нас 'бисквитки'. ПРИЕМАМ