Интервю на Пролет Велкова с Искра Джанабетска от „Книговище“ и София Иванова от „Подари време“ за предаването „Кой говори?“ Аудиозапис на интервюто чуйте тук: https://bit.ly/3nCQZx5 Пролет Велкова: „И детето е човек, и родителите са хора.“ В понеделник така озаглавяваме нашата рубрика. София Иванова от неправителствената организация „Подари време“ тук добави: „Детето е най-човек“. Заедно с нея при мен е Искра Джанабетска от „Книговище“ – една инициатива, която успешно стимулира децата да четат с желание, с любов и с разбиране. Откакто сме в Ковид ситуация много платформи разработиха различни инструменти в помощ на учителите, децата и дистанционното учене. Вие имате своя сериозен принос и трябва да разкажете. Но нека първо обясним накратко какво е „Книговище“. Искра Джанабетска: Това е онлайн платформа-игра, която сприятелява децата с книгите. Трябва да уточним, че това не е място, на което децата четат книги, а място с въпросници по книги, вече над 1070. Децата първо четат, а след това решават въпросник, което им помага да осмислят прочетеното. Както знаете, четивната грамотност на децата, измерена на теста PISA, e много ниска. Пролет Велкова: Какви въпроси задават въпросниците? Искра Джанабетска: Въпросниците се интересуват от това доколко децата са разбрали сюжета, защо постъпва по определен начин даден герой... Колкото повече въпроси за размисъл има въпросникът, толкова повече точки носи. Събирайки тези точки, ти качваш нива, състезаваш се, виждаш в реално време къде се намираш спрямо класа и каква е средната успеваемост на всички. Защото едно е просто да трупаш точки, друго е да видиш, че имаш 80% успеваемост и си допуснал някои грешки. Пролет Велкова: И това започва да става една популярна игра, децата започват да говорят със съучениците си в междучасията за книги... Искра Джанабетска: Да, това е съвсем реално. По време на Националното състезание по четене имахме интересен казус с випуск от второкласници в Силистра. Едно от децата ни каза: „Аз не можех да чета преди „Книговище“, но осъзнах, че не мога да съм последен в класа. Освен това в съседния клас има едно дете, което ми е враг от детската градина. И накарах всички в моя клас да решават въпросници.“ Тези деца действително спечелиха награда, а това дете вече е толкова запален привърженик на „Книговище“, че дава идеи за развитието на платформата. Майка му ни казва, че той винаги е бил трудно дете и са се отнасяли с него като с трудно дете. Това, че учителката е решила да го постави наравно с останалите и да му даде шанс, го е еманципирало допълнително и то върви с бодри крачки в територия, която мнозина биха сметнали, че не е негова. Пролет Велкова: Какво се промени в „Книговище“ във връзка с Ковид ситуацията? Искра Джанабетска: Започнахме да адаптираме още повече „Книговище“ към работата на учителите. Наблюдавах децата си във виртуална среда и забелязах, че вместо 40 минути, един час в онлайн среда е 20 минути. Това лишава учителя от много важни неща, свързани с предразполагането на децата, разпитването кой какво чете, често не всички деца могат да се изявят... Затова започнахме да създаваме въпросници и по читанките от 2. до 4. клас. Класът стига, например, до текста „Младия рак“ на Джани Родари и учителят отключва въпросника по него за решаване и наблюдава в реално време в платформата кой го е прочел, как се е справил, каква е средната успеваемост. Това освобождава време за по-задълбочена работа в клас. В момента платформата има въпросници по почти всички текстове от читанките на „Просвета“ и продължаваме с останалите, защото има поне по 5 издателства с читанки на випуск. Амбицията ни е в ход да качваме материалите, по които учителите работят. |
Пролет Велкова: Сега давам думата на София Иванова от „Подари време“, една организация, която започна преди години с подаряване на книги. София Иванова: Да, преди повече от 10 години започнахме да подаряваме книги на деца от домовете без родители с идеята, че децата ще се окрилят, ще мечтаят и ще станат по-добри възрастни, но бързо осъзнахме, че ако няма възрастен до тях, който да им покаже стойността на книгата, книгите просто заемат място на лавицата. Ние работим с „Книговище“ от много време. Организирахме наскоро общо състезание, в което да насърчим точно децата в домовете да четат повече. И новите инструменти в „Книговище“ са ни много полезни, защото много често децата в домове имат сериозни проблеми с четенето с разбиране. Един такъв инструмент, насочен към учителя, респективно към доброволеца, ни помага да се докоснем до по-малките деца, на които им е по-трудно да се справят с цяла книга. Пролет Велкова: По-рано ходехте на място и подарявахте книги, четяхте заедно. Сега как работите с децата? София Иванова: Работата ни в условията на Ковид е доста затруднена. Преди посещавахме поне веднъж месечно нашата мрежа от 20 домове в страната. Пътуваха доброволци предимно от София, но имахме и локални групи. От 6 месеца това е невъзможно и ни се наложи да прехвърлим приятелството си в онлайн среда и много бързо да измислим как да ги мотивираме. Това е по-трудно, отколкото звучи, особено с малки деца, които не могат да си направят регистрация в сайт сами, които нямат лични компютри... Пролет Велкова: ...които не са свикнали да четат, не знаят защо трябва да се чете... София Иванова: Да, това е втората вълна от трудности. И „Книговище“ привлече децата именно със състезателния си елемент. Те много бързо се увлякоха да четат с разбиране, защото когато детето няма семейна среда... Пролет Велкова: ... някой да му е чел приказки преди да заспи, да има книги около него, да вижда как други четат, все неща, които стимулират четенето... София Иванова: Абсолютно. Аз имам личен спомен като малка с първата книга, която прочетох: „Доктор Дулитъл“. След всяка глава тичах в кухнята, за да покажа на мама колко съм прочела. Когато има възрастен, може да не е родител, но баба, леля, съсед, ако има възрастен, който да те потупа по рамото за добре свършена работа, това е много добър стимул за децата. А при децата от домовете това липсва. Затова повече от 10 години подаряваме времето си, защото смятаме, че това е много по-важно за тях от хуманитарната помощ, която биха получили. Когато ангажирахме децата с „Книговище“ и видяхме, че състезанието и играта са добър стимул, решихме да разширим инициативата. В момента тя се казва „Стипендията“. В нея дете и доброволец дигитално си поставят образователно предизвикателство, свързано с четете, писане, учене за матура, т.н. Когато изпълнят целта си, получават еднократна стипендия, която им показва, че ако имаш мотивация и постигнеш целта си, има и награда. Това е връзка, която често липсва в домовете. Пролет Велкова: Какво подарявате на децата от домовете през вашето време сега, в онлайн среда? София Иванова: Изключително важно е да има някаква цел, за която да се работи, но е много по-комплексно от работата по определена цел. Но всичко е индивидуално, както едно приятелство е индивидуално. А ние се стремим да създадем истински приятелства с децата. Пролет Велкова: Как го постигате през компютъра? София Иванова: Много по-трудно е. Това, което ни помага да скрепим приятелството онлайн, е общата цел. Преди, когато лично посещавахме домовете, можехме да спортуваме заедно, да играем някаква игра, но сега постигаме това с някаква цел, която за всяко дете е различна. Например Сашко от Враца си спечели колело. Той си постави за цел със своята доброволка да учи английски. Когато изкара нивото, взе стипендия от 100 лв., с която си купи колело. То най-вероятно е трета или четвърта употреба, но би били много по-пазено и ценено, когато детето само е положило усилия и си го е спечелило, отколкото ако неговата доброволка му го беше купила... Пролет Велкова: Откъде идват парите за тези награди? София Иванова: Имаме магазин, чрез който всеки може да дари пари за дете, което е положило усилия. Сайтът се нарича „Подари време“, а магазинът е „Магазин за добри дела“. Всеки може да спонсорира нашата кауза, да купи дигитална картичка – с повод и без повод. Продължаваме да разширяваме предложенията си с всякакви продукти, за да могат хората да подаряват това, в което виждат най-много смисъл. |
Пролет Велкова: Питам се колко хора стоят зад „Книговище“ и „Подари време“ с техния ентусиазъм? София Иванова: Зад „Подари време“ стоят 500 доброволци и 500 деца. В годините са били повече от 2000. Тези, които са редовни и продължават да се връщат, са 500. И те до преди няколко месеца ставаха в 6 сутринта, за да се качат в автобус, да пътуват 4 часа до децата, да прекарат с тях 3 часа и след това да се приберат по тъмно... Пролет Велкова: Изморени и доволни... София Иванова: А повечето от тях са със семейства, с техни деца и с много по-интересни неща, които биха могли да правят в този ден. Но те виждат смисъл в това да дарят времето си на някое дете. Искра Джанабетска: Енергията, която задвижва „Книговище“, е също доброволна. Ние сме екип от три основателки и двама души, които ни помагат комуникациите и разработването на платформата технически. Но хората, които създават въпросниците, са изцяло доброволци. И те изпитват огромна радост да допринесат за това повече деца да обикнат четенето, защото всъщност художествената литература е основополагаща за развитието на интелекта на човека. Излязоха интересни изследвания в началото на годината на Института за изследвания в образованието и едно от заключенията е, че четенето на художествена литература за удоволствие може да компенсира ограниченията на социалната и икономическа семейна среда върху постиженията на децата. Пролет Велкова: Може да не си от най-богатото семейство, но четенето компенсира. Как компенсира това да нямаш обувки, например? София Иванова: Ако идваш от дом за деца без родители, четенето е едно от малкото неща, които могат бързо да ти покажат светове, които иначе не можеш да видиш. Никога няма да забравя как децата от дома в Лом идваха в София и бяха впечатлени, че тук има повече от един светофар, бяха впечатлени от ескалатора и асансьора и първият ден един час се возихме на асансьор. С четенето не е нужно да пътуваш, за да се пренесеш в един такъв приказен свят, какъвто е столицата за дете, израснало в дом. Искра Джанабетска: Четенето развива въображението и дава възможност на децата да се поставят на чуждо място. Има една нагласа, че когато едно дете е силно по математика, не е задължително да се набляга на четенето; или едното, или другото. Обаче, ако един човек не развие своята четивна грамотност – умението да чете и разбира – и задачите в един момент ще му станат неразбираеми. Затова „Книговище“ през игра помага на децата да преодолеят тази първоначална спънка, защото в началото четенето е трудно. Но когато детето започне да вижда смисъла зад думите, които срича, светът се разширява. За нас е важно децата да четат това, което им е интересно. Така с малки стъпки не само напредват, но и се забавляват. Пролет Велкова: Минутка имаме. Бързо кажете къде могат да ви потърсят хората, които получиха вдъхновение да ви помогнат? София Иванова: Винаги имаме нужда от още доброволци. Сайтът ни е www.podarivreme.org. Там доброволците могат да намерят повече информация. В следващите месеци имаме интересни инициативи, с които можем да помагаме на децата, дори дистанционно. Искра Джанабетска: В момента сме в абонаментна кампания, защото само така може да се развива платформата. Във връзка с Ковид ситуацията сме отправили оферта до всички училища в страната - ако абонират всички класове от 2. до 4. клас, ползват 50% отстъпка. Тоест, цената за един клас става 60 лв., или 2-3 лв. на дете за календарна година. Пролет Велкова: Още много можем да говорим, но стана 12 без минутка. Така че да напомним в коя рубрика сме: „И детето и човек“. А човекът е човек, когато чете, нали? Искра Джанабетска: И когато играе. |
