Онлайн обучението ще промени мозъка на децата ни. Готови ли сме за това?

15.10.2020

Днес, когато милиони ученици учат от вкъщи, развитието на двустранно грамотен мозък - такъв, адаптиран както към дигитална, така и към традиционна печатна среда – е по-важно от всякога. Снимка: Freepik

Днес, когато милиони ученици учат от вкъщи, развитието на двустранно грамотен мозък - такъв, адаптиран както към дигитална, така и към традиционна печатна среда – е по-важно от всякога. Снимка: Freepik

Започваме да виждаме ефекта на технологиите върху детското развитие и умението на възрастните да четат - и проучванията не са оптимистични

 

Мариян Улф

Текстът е публикуван в the Guardian. Оригиналния материал ще намерите тук: https://bit.ly/3dzV6oP

Привикването към четенето е процес, който буквално променя мозъка ни, но промяната зависи и от това какво четем, как четем и на какво четем (хартия, електронен четец, телефон, лаптоп). Това е особено важно в новата ни реалност. Тъй като голяма част от света работи от вкъщи и милиони студенти се обучават у дома, развитието на двустранно грамотен мозък - такъв, адаптиран както към дигитална, така и към традиционна печатна среда - е по-важно от всякога.

Поетът Т. С. Елиът далновидно пита: „Къде е знанието в нашата информация? Къде е мъдростта в нашето знание? “ Невролозите и педагозите си задават подобни въпроси: дали различните медии ще помогнат или ще попречат да развием умението си да извличаме информация, да различаваме истината от лъжата, да възприемаме гледните точки на другите и да превръщаме информацията в знание, а знанието в мъдрост?

Снимка: Freepik

Снимка: Freepik

Признайте си: много от вас прехвърлиха набързо последното изречение, може би и всичко до момента. Искахте просто да извлечете информацията, а не да отделите време за размисъл. Ако е така, пропуснахте две възможности: да изследвате основанията зад казаното и да раздвижите собствения си ум. Това е така, защото сте прегледали текста набързо, чели сте напосоки или само сте си набелязали определени думи, без да осъзнавате, че това вече променя мозъка ви, точно както ще промени и по-податливия мозък на детето ви.

Да се информираш“ е новата норма за четене. Това ни лишава от четенето в дълбочина, което изисква такава степен на внимание, каквато все повече липсва в нашата онлайн култура, която постоянно отвлича вниманието ни. Когато четем в дълбочина, свързваме съществуващите знания с новата информация, правим аналогии и изводи, изследваме истинността, приемаме гледните точки на другите (разширяваме съпричастността и знанията си) и интегрираме всичко това в критичен анализ. Четенето в дълбочина е мостът на човека към прозрението и новаторското мислене.

Когато преглеждаме бегло, ние буквално, физически, нямаме време да мислим. Или да чувстваме. Невроизображенията на Реймънд Мар и други изследователи показват как четенето в дълбочина активира области в мозъка, които обикновено се активират при усещане и дори движение. Потопени в описанието на Та-Нехиси Коутс за бягство от опасността в „Между света и мен“ (Between the World and Me), ние изпитваме страх в областта на крайниците. Когато Гуен хвърля топката, която обръща хода на играта в „Съпротивата“ на Гиш Джен (The Resisters), кората на главния ни мозък, отговорна за движението, също хвърля. Но дигиталните медии ни подтикват да мислим бързо и да изпълняваме множество задачи едновременно; така и двете ни предразполагат към повърхностно преглеждане на пороя от информация, който ежедневно ни залива.

Снимка: Josh Applegate, Unsplash.

Снимка: Josh Applegate, Unsplash.

Проверете сами. Често ли ви се случва да прочетете само първия ред на един текст и после да продължите на зиг-заг до края? Или прочитате първия ред, а след това средата и края на текста? Изследователите на движението на очите наричат тези модели на четене „Z“ и „F“. Това, което губим при такова четене, е посланието между редовете: подробностите в сюжета, красотата на авторския език, потапянето в света на другите. Последиците от тези загуби се трупат лавинообразно: от намаляване на съпричастността и способността да правим критичен анализ до податливостта ни на фалшиви новини и демагогия и ефекта на последните върху демократичното общество.

Ще развият ли пълна грамотност децата ни, ако учат предимно от екрани, които предразполагат към повърхностно четене? Изследванията на учени като Наоми Барон, Ан Манген и Лало Салмерон установяват спад в умението за четене с разбиране сред ученици, прочели една и съща информация на екран, вместо на хартия. Въпреки това учениците смятали, че са се справили по-добре на екран, защото са били „по-бързи“. Според проучванията на Наоми Барон повече от 80% от университетските преподаватели също виждат спад в умението за четене с разбиране на своите ученици заради екраните.

Снимка: Jelleke Vanooteghem, Unsplash.

Снимка: Jelleke Vanooteghem, Unsplash.

Дори и тригодишните изглежда се затрудняват повече с по-абстрактна материя, когато слушат приказки от екран, вместо от книга. Причините са многобройни, но резултатите не означават, че четенето в дълбочина от екран е невъзможно. Просто е по-трудно, защото екраните ни разсейват и водят до т.нар. непрекъснато раздвоено внимание. То от своя страна води до намаляване на времето, което отделяме за абстрактна мисъл. Колкото повече време прекарваме пред екраните, толкова по-склонни сме да предпочетем бързото, повърхностно събиране на информация и постоянното следене за нова (разсейваща) информация. Последното е „рефлексът на новостта“, вкоренен в гените ни.

Голямото предизвикателство сега е да се научим да използваме най-доброто както от печатните, така и от цифровите носители. За децата на пандемията, които още не са развили базови умения за четене, е от решаващо значение да ги изградят. Както и преди пандемията, това означава, че се нуждаем от изрични, систематични и доказани подходи за развиване на базовите четивни умения.

Снимка: Annie Spratt, Unsplash

Снимка: Annie Spratt, Unsplash

Преди пандемията, моето изследване се фокусираше върху двустранно развития мозък. При този подход децата се научават да четат почти само на хартиен носител, а на цифров екран развиват само ключови когнитивни умения като кодирането. След като научат децата да четат в дълбочина на хартия, учителите започват да преподават умението за четене в дълбочина от екран. Пандемия усложни този подход. Отчасти поради необходимост, дигиталните медии вече са инструментът, с който децата упражнят базовите си умения и изграждат базови знания, а печатните материали се използват за затвърждаване на наученото и размишление върху прочетеното в началните класове.

Едно от най-важните неща за развитието на умението за четене е родителите, детегледачите и учителите да четат на децата книги. „Четете, говорете и пейте“ трябва да се превърне в мантра от ранна детска възраст до момента, в който децата изградят свой собствен читателски свят. Това светилище на детството, описано за вечни времена от Пруст, не трябва да се губи.

Като общество трябва да гарантираме, че до цифровите устройства на децата винаги има книги. Дали са нови или стари, наши или взети от библиотеката няма значение. Важното е, че те са там и че насърчаваме децата да ги четат. Освен това книгите - не цифровите устройства - трябва да бъдат единствената възможност за четене в детските спални.

Книгите са местата, където можем да спрем реалността и да изследваме по-поносимото, по-красиво обещание за възможностите на нашето въображение. Можем да се справим.

Мариян Улф е преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анжелис (UCLA) и автор на книгата „Читателю, ела си вкъщи. Четящият ум в дигиталния свят“ („Reader, Come Home: The Reading Brain in a Digital World“).

Бъди информиран
Потвърждавам, че имам навършени 14 години
ВКЛЮЧИ СЕ
© 2020 Knigovishte.bg Designed by Enthusiasm | Developed by Childish
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие приемате използваните от нас 'бисквитки'. ПРИЕМАМ