"Повече от година мама и татко ме търсили. Никой не искал да им помогне - никой не вярвал, че може да съм още жив. Никакъв шанс, казвали им. Дори и татко приел, че съм мъртъв, призна си по-късно той. Но не и мама. За нея нямало съмнение, че съм жив, трябвало да съм жив. Просто го усещала в сърцето си. Затова тръгнали да обикалят от остров на остров и да ме търсят, докато не ме намерили. Не беше чудо, а просто вяра."

Майкъл се оказва изхвърлен от вълните на брега на малък безлюден остров в Тихия океан. Без вода, без храна, съвсем сам и още ненавършил дванайсет години, той просто се свива на пясъка, готов да умре. На сутринта обаче намира до главата си риба, плодове и купа, пълна с вода. Явно не е сам...