Приказката разказва историята на Светльо, който живее на малката улица край градския парк в компанията на шестима индианци от пластмаса. Той се мъчи да заспи в своята стаичка, когато едно голямо Куче бута притворения прозорец и влиза с мек скок в стаята. Сяда на ръба на креватчето и започва да свири с тромпета си някаква тъжна музика. Какво? Струва ви се странно, че куче свири на тромпет? По-странното е, че Светльо отваря очи чак когато замлъква и последният звук. Оказва се, че Кучето има санбернарско сърце и е дошло с мисия: да спаси Светльо!