Кирога пише тези удивителни истории, докато живее в колиба насред безкрайните тропически гори – селвата, за двете си деца, които възпитава като малки тарзани: учи ги да се катерят по огромните дървета, да стрелят с пушка, да карат кану, да не се страхуват от непроходимата, изпълнена с тайни и опасности джунгла, да опознават екзотичните ѝ обитатели – мудната, но и самоотвержена костенурка, хитрия броненосец, готов на всякакви шеги, самовлюбения папагал, способен на жестоко отмъщение, кайманите, хвърлили се да защитават своята река от посегателствата на човека.

В „Приказки от селвата”, както във всички хубави детски книги, побеждават доброто и справедливостта, но в тях има и нещо друго.

Докато разказва за фантастичните приключения на неизмислените си герои, Кирога рисува ярка и най-важното, достоверна картина на света, в който живеят, и някак между другото съобщава как изглеждат мравоядите и отровните змии, с какво се хранят фламингите, пираните и крокодилите, кои пчели жилят и кои – не.