ОБЩИ УКАЗАНИЯ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ВЪПРОСНИЦИ

КНИГОВИЩЕ е сайт, в който читателите влизат през свободното си време. Дидактичните и образователните му цели са скрити, „маскирани“ чрез основния инструмент на сайта – въпросниците.

Въпросникът не е изпитен тест, който отваря или затваря врати и възможности. Попълването на един въпросник следва да носи радост и удовлетворение от доброто четене, без да зависи от „санкцията“ на срочна или годишна оценка или на нечие одобрение.

КНИГОВИЩЕ  осигурява среда за ползвателите, която е едновременно мотивираща, но и спокойна, стимулираща любознателността, но и забавно-игрова. За да се постигне такава среда, много важно е формулирането на разнообразни, динамични, занимателни, ясни и недвусмислени въпроси и отговори.

Препоръка 1! Съществените моменти от сюжета на едно произведение могат да се откроят при опит да бъде преразказан. Това, което влиза в този преразказ, заслужава да бъде отбелязано и с въпрос по съдържанието в книговищния въпросник.

Препоръка 2! Въпроси за това какво се случва в историята, са много по-подходящи от такива, които питат кой кой е, къде се случва нещо или от въпроси за детайли, които не са съществени за разгръщането на сюжетната линия.

Обратно към съдържанието

I. Формулиране на въпроси и отговори

Въпросите към книгите са затворени (основните въпроси) и отворени (по един допълнителен отворен въпрос към всеки въпросник).

Затворените съдържат 3 примерни отговора, само един от които е верен. Всеки един от трите варианта на отговори трябва да твърди нещо различно от другите два.

А. При формулирането не се допускат:

1. Сред предложените варианти на отговори не се допускат обобщаващи, които да твърдят, че нито един от отговорите не е верен или че всички отговори са верни.

2. Не се допускат въпроси за автора и издателя на книгата, както и за контекста, в който е написана, или за читателската ѝ рецепция.

3. Не се допуска задаване на въпроси, свързани с маловажни подробности в сюжета, които читателите рядко запомнят.

4. Не се допускат въпроси към филмовите адаптации на включените книги. Дори напротив, препоръчително е да има въпроси по съдържание, невключено във филмовата версия
 

Б. При формулирането се допускат:

1. Допустимо е въпросите да се състоят от повече от едно изречение. Това също стимулира четенето и четенето с разбиране.

2. Допустимо е да се цитират отделни думи или изречения от книгата. В случая е важна правилната употреба на кавичките, обособяващи цитатите.

3. При въпросниците за начинаещи читатели (като за деца в 1. клас) се допускат отговори, състоящи се от отделни думи или части от изречения. При въпросниците за по-големи деца се препоръчва в повечето случаи отговорите да се състоят от цели изречения.


 

В. При формулирането е необходимо:

1. Въпросите трябва да са разнообразни по структура.

2. В рамките на един въпросник отговорите трябва да са с разнообразна структура. Отговорите с еднакво или сходно начало е добре да се преформулират, където е възможно. Препоръчва се избягването на един и същи глагол в трите варианта на отговор с помощта на синоними.

3. Трите възможни отговора на един въпрос трябва да са с приблизително еднаква дължина.

4. Грешните отговори (т.нар. дистрактори) трябва да бъдат едновременно неверни и правдоподобни.

Последният отговор, смесващ елементи от две различни произведения, създава условия за погрешни заключения или „фалшиви“ спомени от книгата, към която се отнася въпросникът.

5. Препоръчва се (там, където е възможно) използването на сегашно историческо и сегашно време при формулирането на въпросите и отговорите. Смесването на глаголни времена се допуска само при необходимост.

6. Читателите не бива да бъдат подценявани! Затова всички варианти на отговори трябва да бъдат с приблизително еднаква сложност и да няма очевидно верни и очевидно грешни отговори.

7. Когато се създава въпросник по цял сборник или по цяла енциклопедия, при формулирането на въпроса трябва да се отбележи за кой точно текст (приказка, разказ, раздел от енциклопедията) се отнася той.

Обратно към съдържанието

II. Типове въпроси

Въпросниците в сайта КНИГОВИЩЕ се състоят от три типа въпроси: въпроси по съдържанието на книгата; въпроси за размисъл; въпроси за мнение.

Броят въпроси от всеки тип, включени в един въпросник, зависи от възрастовата група, за която въпросникът е предвиден.

Обратно към съдържанието

1. Въпроси по съдържанието

Въпросите по съдържанието следват развитието на сюжета и целят да проверят доколко читателите са схванали основните сюжетни звена в тяхната последователност. Този тип въпроси е фундаментален за разбирането на текста и именно затова е по- широко застъпен във въпросниците, предвидени за деца в началните класове на обучение.

Примерни въпроси по съдържанието:

Обратно към съдържанието

2. Въпроси за размисъл

Въпросите за размисъл са по-сложни за отговор. Те изискват развито умение за четене с разбиране, т.е. способност да се анализира герой или ситуация, да се правят съдържателни и структурни връзки, да се осъзнават мотивите за действие на персонажите, да се тълкува значението на отделна дума или фраза в контекста на книгата.

Примерни въпроси за размисъл:

Вижте още примери за въпроси за размисъл според темите, които е подходящо те да засягат.


Обратно към съдържанието

3. Въпроси за мнение

Този тип въпроси са отворени. Те изискват от читателите да изразят собственото си мнение и оценка.

Разбира се, при този тип въпроси няма верни и неверни отговори. Всеки отговор е възможен. Няма и ограничение за дължината на отговора.

Въпросите за мнение се поделят на няколко подвида:

• Въпроси, свързани с темата на книгата.

• Въпроси, свързани със структурата и развитието на историята.

• Въпроси, свързани с вчувстване и идентификация.

• Въпроси, свързани със собствения опит.

• Въпроси, свързани със сюжета, стила и персонажите.

Обръщението към отговарящия на въпрос за мнение трябва да е винаги във второ лице единствено число, например: “Как мислиш...”, а не “Как мислите”.

При глаголи, изискващи род (напр. „Какво би направил...“ ), ако въпросникът е за начинаещи или напреднали читатели, се ползва мъжки род (“Какво би направил...“), а за въпросници за майстори читатели - „Какво би направил/-а“.

Обратно към съдържанието

СЪСТАВЯНЕ НА ВЪПРОСНИЦИ СПОРЕД ВЪЗРАСТОВИТЕ ГРУПИ

I. Въпросници за начинаещи читатели (като за деца от 1. клас)

Въпросниците за начинаещи читатели се различават от въпросниците за напреднали читатели. Предполага се, че първокласниците все още изграждат базисни читателски умения, затова и въпросите са по правило кратки, а отговорите могат да бъдат съставени само от отделни думи или части от изречения.

Също така се препоръчва повторение на едни и същи думи и синтактични структури в отделните отговори.

Използваната лексика трябва да бъде близка до лексиката, използвана в съответната книга, и до речника на първокласниците.

Препоръчително е да се избягват сложни глаголни времена и форми на страдателния залог.

Въпросниците за начинаещи читатели могат да се попълват и от по-малки читатели (примерно в първа или втора предучилищна група), които или вече могат да четат сами, или познават съответната книжка и отговарят на въпросите с помощта на родителите и на учителите в детските градини.

Примери:

Този тип въпросници съдържат 10 затворени въпроса с по 3 възможни отговора (всички те – по съдържанието) + 1 отворен въпрос за мнение.

Обратно към съдържанието

II. Въпросници за напреднали читатели (като за деца във 2. - 4. клас)

Въпросниците за читателите от началните класове е добре да съдържат въпроси с различна сложност и дължина на формулировката.

Редуването на кратки и дълги въпроси е препоръчително.

Също така е добре в отговорите да се използват цели и по-дълги изречения, както и синоними.

Ето пример за въпрос, предвиден за начинаещи читатели, но трансформиран за напреднали читатели:

Този тип въпросници съдържат 15 затворени въпроса с по три отговора + 1 отворен въпрос за мнение.

Класифицирането на въпросника по трудност е в зависимост от броя въпроси за размисъл в тях (1 въпрос за размисъл → носи по 2 точки на въпрос при верен отговор; 3 въпроса за размисъл → носи по 3 точки на въпрос при верен отговор; 5 въпроса за размисъл → носи по 4 точки на въпрос при верен отговор) и сложността на използваната във въпросите лексика.

Обратно към съдържанието

III. Въпросници за майстори читатели (като за ученици в 5. - 7. клас)

Въпросниците за майстори читатели са с по-висока степен на сложност, която произтича не само от формулировката на въпросите и примерните отговори, но и от самите книги, предвидени за тази възрастова група.

Естествено се увеличава броят на въпросите, изискващи аналитични умения, включително на ниво стил, композиция, изразни средства и пр.

Пример за въпрос по съдържанието:

Пример за въпрос за размисъл:

Пример за въпрос за мнение:

Този тип въпросници съдържат 15 затворени въпроса и 1 отворен въпрос за мнение.

Класифицирането на въпросника по трудност е в зависимост от броя въпроси за размисъл в тях (2 въпроса за размисъл → носи по 5 точки на въпрос при верен отговор; 4 въпроса за размисъл → носи по 6 точки на въпрос при верен отговор; 6 въпроса за размисъл → носи по 7 точки на въпрос при верен отговор) и сложността на използваната във въпросите лексика.

Обратно към съдържанието

ТИПОВЕ ВЪПРОСНИЦИ СПОРЕД ВИДА ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Сайтът включва въпросници към художествени и нехудожествени произведения; към цели произведения и към откъси.

I. Въпросници към художествена литература

Към цели книги: романи, поредица романи, повести, сборници с разкази и приказки, пиеси:

• 10 въпроса за начинаещи читатели;

• 15 въпроса за напреднали и майстори читатели (по съдържанието и за размисъл); + по един допълнителен отворен въпрос за мнение към всеки въпросник

• Към кратки жанрови форми: отделни разкази, приказки, пътеписи, фейлетони, басни или към откъси от литературни произведения (например от 1 до 5 глава, от 6 до 10 глава и т.н.): 5 въпроса за всички възрастови групи (4 по съдържанието и 1 за размисъл) + по един допълнителен отворен въпрос за мнение към всеки въпросник. 

Обратно към съдържанието

II. Въпросници към нехудожествена / научнопопулярна литература

В категорията нехудожествена литература спадат всички научнопопулярни книги, вкл. справочници, енциклопедии, енциклопедични речници.

В този тип произведения, които съдържат значително количество фактологична информация и множество подробности, се създава т.нар. въпросник-справка и съдържат само въпроси по съдържанието. 

Тъй като се приема за абсолютно нормално читателите да не могат да си спомнят цялата включена в книгата или статията информация, а и не е нужно да я запомнят, този тип въпросници тренират умението да се проверява, да се прави справка. Затова читателите попълват въпросниците с книгата пред себе си, така че във всеки момент да могат да открият и проверят информацията под въпрос.

Също така се допуска да работят екипно (в двойки или в малки групи), което прави попълването на такъв тип въпросници подходящо за „проектна дейност“ в училище, в занималнята, в извънкласните занимания.

Въпросниците към научнопопулярна литература съдържат по 5 въпроса, ако са по раздел от енциклопедия, по 10 въпроса, ако е по цялото издание и е предназначено за начинаещи читатели, и по 15 въпроса, ако е по цялото издание и е предназначено за напреднали или майстори читатели. Това са единствено въпроси по съдържанието.

За да се улесни справката, всеки въпрос се въвежда с няколко ключови думи, които най-често са заглавието на съответната част или глава, за която се пита.

Примери за въпроси към нехудожествена литература:

Обратно към съдържанието

Приятно писане!

Обратно към съдържанието
Обратно към Създай въпросник