Можеш ли да вярваш на всичко, което четеш? Невинаги.
Представи си, че търсиш в интернет нещо за любимата си певица. И попадаш на ужасна новина – тя току-що е катастрофирала! Горката!
Ами сега – нали имаш билети за концерта ѝ, подарък за рождения ти ден!
Представи си, че търсиш в интернет нещо за любимата си певица. И попадаш на ужасна новина – тя току-що е катастрофирала! Горката!
Ами сега – нали имаш билети за концерта ѝ, подарък за рождения ти ден!
Отиваш разстроен при родителите си. Те те успокояват – чакай да проверим наистина ли е така. Отварят сайтове, на които имат доверие – например такива на уважавани вестници и новинарски агенции. Оказва се, че с любимата ти звезда всичко е наред – и концертът ще се състои!
Но… защо някой би написал лъжа в интернет?
Ами… например за да привлече повече хора да му обърнат внимание. Популярните хора и сайтове често се опитват да „продадат” своята популярност. Фирмите, които рекламират разни неща, може да им платят да сложат реклама. Друг път целта е да те манипулират. Например могат да пишат лоши неща за човек, който се кандитатира за президент. Така той няма да спечели изборите, а техният кандидат ще получи предимство. А понякога хората просто не знаят каква е истината и пишат, преди да са проверили!
Как тогава да знаем кое е вярно и кое не е?
Първо, трябва да погледнеш откъде идва информацията. Уважаваните вестници и новинарски агенции например имат репортери, които проверяват на място дали всичко наистина е така. Те са се грижили за доброто си име десетки години. За тях е важно всичко да е истина! Агенция „Ройтерс” например съществува от 1851 г., Би Би Си – от 1920 г.
Второ, можеш да свериш дали информацията е потвърдена на други места. Обърни внимание дали думичките и снимките са същите. Ако това е така, значи не е нов източник. Някой просто е „преписал” новината.
Трето, можеш да помислиш дали новината е логична. Да се опиташ да разбереш нещо повече. Да речем, че някъде пише как в река Дунав се е появил кит. Ти можеш да провериш, че китовете плуват само в солени води, тоест само в моретата и океаните. Водата в реките не е такава. Значи новината е фалшива!
Често авторите на фалшиви новини дори не се стараят достатъчно да замаскират лъжата си. Смятат, че никой няма да си даде труда да провери. Ти обаче можеш да ги изненадаш.
Чул си за някаква сензация? Стоп! Първо се увери, че всичко е истина. Чак тогава предавай нататък!
Но… защо някой би написал лъжа в интернет?
Ами… например за да привлече повече хора да му обърнат внимание. Популярните хора и сайтове често се опитват да „продадат” своята популярност. Фирмите, които рекламират разни неща, може да им платят да сложат реклама. Друг път целта е да те манипулират. Например могат да пишат лоши неща за човек, който се кандитатира за президент. Така той няма да спечели изборите, а техният кандидат ще получи предимство. А понякога хората просто не знаят каква е истината и пишат, преди да са проверили!
Как тогава да знаем кое е вярно и кое не е?
Първо, трябва да погледнеш откъде идва информацията. Уважаваните вестници и новинарски агенции например имат репортери, които проверяват на място дали всичко наистина е така. Те са се грижили за доброто си име десетки години. За тях е важно всичко да е истина! Агенция „Ройтерс” например съществува от 1851 г., Би Би Си – от 1920 г.
Второ, можеш да свериш дали информацията е потвърдена на други места. Обърни внимание дали думичките и снимките са същите. Ако това е така, значи не е нов източник. Някой просто е „преписал” новината.
Трето, можеш да помислиш дали новината е логична. Да се опиташ да разбереш нещо повече. Да речем, че някъде пише как в река Дунав се е появил кит. Ти можеш да провериш, че китовете плуват само в солени води, тоест само в моретата и океаните. Водата в реките не е такава. Значи новината е фалшива!
Често авторите на фалшиви новини дори не се стараят достатъчно да замаскират лъжата си. Смятат, че никой няма да си даде труда да провери. Ти обаче можеш да ги изненадаш.
Чул си за някаква сензация? Стоп! Първо се увери, че всичко е истина. Чак тогава предавай нататък!
