“Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин е сред най-обичаните книги на 20. век. Историята за Единствения пръстен и приключенията на хобити, хора, елфи и магьосници е вълшебна. Тази година се навършват 20 години от премиерата на първия филм от поредицата.

Много деца по света се забавляват и дори сами избират да четат, слушат и гледат страшни истории. Разказваме ти за любопитните причини за това.

На панаира на книгата можеш да намериш най-новите заглавия. Освен това можеш да разпиташ издателите за тях. Можеш и да дадеш личните си препоръки!

В първи клас всички ти повтарят да пишеш красиво. Мъчиш се да наредиш идеалните буквички... а после виждаш колко грозно пишат някои възрастни!  И... какво от това?

В Сливен съществува оркестър с талантливи деца от ромския етнос. Създаден е по идея на цигуларя Георги Калайджиев. Инициативата се нарича „Музиката вместо улицата“ и вече е позната по света.

Преди няколко дни ти подсказахме какво можеш да направиш, ако в класа ти дойдат украински деца. Днес решихме да те улесним малко, като подскажем някои фрази на български и украински. Сборниците с такива често използвани изречения на два или повече езика се наричат разговорници.

Когато четем разказите на Чудомир, едно друго време сякаш оживява. И почваме да се замисляме - дали пък и до нас няма забавни персонажи? Дали не се чуват необичайни думи, напоени с вкуса на нашия свят? Огледай се и се ослушай. Може да се окаже много интересно!

Слушай сега. Ще ти разкажа за един човек, който правел филми по време, когато дори ЗВУКЪТ бил абсолютно нечуван спецефект. Просто хората не били измислили още как филмите да имат звук. Репликите били мъъъъничко и излизали на екрана изписани с думички. За да не е съвсем тихо, в кинозалата свирел истински пианист на истинско пиано. Разбира се, към филма вървели и ноти с музиката - напечатани на хартия. Освен това тези филми нямали и цвят. Това също бил още неизмислен спецефект. Били черно-бели. Сигурно ще си кажеш: "Ооооох, горките хора! Че кой ще гледа такива филми днес?".