Можеш ли да си представиш колко трудно би било да не можеш да кажеш нищо? Да искаш да кажеш на майка си, че я обичаш? Да искаш да се запознаеш с ново дете, но да не можеш? Нито с глас, нито с жестове, защото не можеш да контролираш ръцете си?
Дори тогава нищо не е изгубено!

По света (и у нас!) има хора, които се грижат всички деца да живеят колкото се може по-добре. Ама наистина всички! С новите технологии човек може да рисува картини с движенията на очите си. Да пише книги. Или просто да каже на готвачите в стола да престанат с това зеле!

Сериозни инциденти (като катастрофи) и заболявания с трудни имена като детска церебрална парализа* могат тежко да поразят тялото и мозъка. Някои са временни или се подобряват с лекарска грижа. Други променят живота завинаги. Дори жестовият език е невъзможен, ако не можеш да се движиш. И все пак човек има мисли и чувства. И има начин да ги изрази!

Дълго време лекарите и родителите на деца с такива проблеми са мислели, че няма надежда да говорят с тях. Или по-лошо: че децата нямат какво да кажат - нещо напълно невярно! Благодарение на науката има надежда това да се промени. Технологиите дават глас на тези деца и възрастни и намират нови начини за тях да общуват. Един от тях е... говоренето с поглед!

Oт средата на 20. век има технологии за проследяване на погледа. През последните години те стават все по-добри. Използват се малки камери и невидими за окото светлинни вълни (наричат се "инфрачервени лъчи"). Лъчите са безопасни: те се отразяват от окото и камерите ги използват, за да запишат къде точно гледаме. Най-точно записва специален уред, но може да се използва дори камерата на компютъра ти. Вече има и специални очила. 

Най-хубавото е, че технологията може да се използва не само за записване, но и за контрол с поглед. Вместо да натиснеш бутон на мишката: просто поглеждаш по-дълго в определена част на екрана. Децата, които не могат да говорят, избират обекти на екрана с поглед, за да общуват. Ако са научени да четат, могат да избират поредица от букви, за да изпишат думи и цели изречения. Някои хора могат да напишат дори книга така! Нужен е само уредът за контрол с поглед и специални програми за общуване и ранно детско развитие.

Децата в България могат ли да говорят така?

През 2014-а в България се събира екип от учени и специалисти, които искат да помагат на хората с увреждания. Избират името Фондация "Асист", защото използват асистиращи (помагащи) технологии, за да помогнат на децата и възрастните, които имат нужда от това. От организацията обикалят България, за да разкажат и обучат повече хора как да ползват технологиите за комуникация с поглед или контрол с поглед. Така те помагат на децата в различни градове и работят с учители и специалисти в София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив и други. Работата им не е лесна, но наградата е това, че помагат на хората да общуват, да бъдат чути, да се учат и да се чувстват свързани с останалите. 

Езикът помага да кажем кои сме и какво чувстваме. Липсата на език обаче не означава липса на мисли и чувства. Да вземем например Анжела. Тя е болна от церебрална парализа - заболяване, при което е трудно или невъзможно да се движиш. И все пак Анжела пише книга - с погледа си!  Д-р Евгения Христова, учен и един от създателите на Фондация "Асист", казва за нея: “Първото нещо, което тя каза, като написа книгата, беше, че го е направила, за да разберат всички хора, че тя има чувства като тях. Никога няма да го забравя”.

В началото казахме, че новите технологии правят невъзможното възможно. Но всъщност технологиите нито се измислят, нито се прилагат сами. Важното са хората, на които им пука това да се случва!