Миналата седмица светът научи една тъжна вест. Починал е писателят и илюстратор Ерик Карл - автор на известната детска книжка "Много гладната гъсеница”. Но той оставя след себе си над 70 книги и безброй любими герои. Сред тях са и много други забавни насекоми, например "Нацупената калинка", "Много самотната светулка", "Много тихият щурец"...
Може би вече сте срещали гъсеницата, която от глад прегризва дори дупка в самата книга. Дупката расте, докато гъсеницата лакомо изяжда наведнъж диня с торта, кисела краставичка и сладолед! Нацупената калинка пък се кара с всички по пътя си и е готова да набие дори слон.
Но... кой е Ерик Карл?
Може би вече сте срещали гъсеницата, която от глад прегризва дори дупка в самата книга. Дупката расте, докато гъсеницата лакомо изяжда наведнъж диня с торта, кисела краставичка и сладолед! Нацупената калинка пък се кара с всички по пътя си и е готова да набие дори слон.
Но... кой е Ерик Карл?
Ерик израства в Германия по време на Втората световна война. Тогава нацистите управляват страната в жесток режим. Всеки, който не им харесвал, е бил преследван или затварян - в затвор или лагер. Повече за това, а също и за съдбата на евреите по това време, можете да прочете в книгата дневник “Задния двор” на Ане Франк.
Нацистите забранили някои видове картини. Изгорили публично много книги. Различни художници, писатели и артисти трябвало да напуснат страната. Който се интересувал от забраненото изкуство, рискувал строги наказания.
Когато Ерик Карл бил на 12 години, видял една от забранените картини. Негов учител му показал тайно “Синият кон” на художника Франц Марк. На нея, разбира се, е нарисуван един яркосин кон, на фона на розова трева и жълти планини. Франц Марк е художник от школата на експресионизма, която използва ярки цветове и ги смесва по непривичен дотогава начин.
Синият кон така впечатлил Ерик, че той решил занапред също да рисува цветни животни и да покаже, че няма “грешни” или “забранени” цветове. Искал да стане художник и затова учил живопис в Художествената академия в Щутгарт. На 23 години, само с 40 долара в джоба, се отправил към Америка. Там започнал работа като графичен дизайнер в областта на рекламата. През 1969-а Ерик Карл създал най-известната си книга "Много гладната гъсеница”. Илюстрирал я с многоцветни колажи, които стават любими на всички читатели.
Заедно с жена си Барбара направил и Музей на картинната книга в Амхърст в Щатите.
А ето тук може да видите негови снимки, също и как илюстрира гъсеницата.
Нацистите забранили някои видове картини. Изгорили публично много книги. Различни художници, писатели и артисти трябвало да напуснат страната. Който се интересувал от забраненото изкуство, рискувал строги наказания.
Когато Ерик Карл бил на 12 години, видял една от забранените картини. Негов учител му показал тайно “Синият кон” на художника Франц Марк. На нея, разбира се, е нарисуван един яркосин кон, на фона на розова трева и жълти планини. Франц Марк е художник от школата на експресионизма, която използва ярки цветове и ги смесва по непривичен дотогава начин.
Синият кон така впечатлил Ерик, че той решил занапред също да рисува цветни животни и да покаже, че няма “грешни” или “забранени” цветове. Искал да стане художник и затова учил живопис в Художествената академия в Щутгарт. На 23 години, само с 40 долара в джоба, се отправил към Америка. Там започнал работа като графичен дизайнер в областта на рекламата. През 1969-а Ерик Карл създал най-известната си книга "Много гладната гъсеница”. Илюстрирал я с многоцветни колажи, които стават любими на всички читатели.
Заедно с жена си Барбара направил и Музей на картинната книга в Амхърст в Щатите.
А ето тук може да видите негови снимки, също и как илюстрира гъсеницата.
