През лятото в градовете винаги жегата е по-силна, а край морето и в планината е по-прохладно и приятно. Високите сгради са построени толкова нагъсто, че задържат топлината - а няма достатъчно зеленина, за да ни разхлади.

Това явление се нарича "градски топлинен остров". Много хора не знаят за него, включително много родители. Но именно то е причината в градовете да е с няколко градуса по-горещо, отколкото навсякъде другаде!

Какво се случва?

Представете си да затворим всички прозорци вкъщи. Да не влиза никакъв въздух! Ще стане задушно и още по-горещо, нали? Същият ефект виждаме в градовете. Високите сгради спират движението на въздуха и пречат на града да се "проветрява". 

Освен това старите блокове имат бетонни покриви от черен асфалт. Те се нагряват много от слънцето и поглъщат жегата. Големите паркинги също задържат високите температури. На хората, които живеят наблизо, направо не им достига въздух! През лятото те ще ползват повече климатици и ще плащат по-високи сметки за ток. Важно е паркингът да се мие редовно, защото много често колите разнасят кал и прах от различни места. Този прах ще се вдигне от вятъра и хората ще го вдишват.

Когато живееш в градски топлинен остров, истинската прохлада не идва дори през нощта. В градове с построени прекалено нагъсто сгради (като София) и недостатъчно зеленина този ефект се усеща още по-силно. Ами дъждът? В природата дъждът ще напои земята. Въвху нагорещения асфалт обаче водата няма да попие, а ще образува наводнение.

Топлинният остров повишава рисковете за здравето на хората. Но дори да не се разболеем, жегата  създава лошо настроение и носи умора. Нищо чудно родителите ни да са по-напрегнати след горещия летен ден в града.

Като най-голям град в България София първа се сблъсква с този проблем. И се опитва да го реши. Учените правят карта на кварталите, в които има най-много застрояване и ефектът на топлия остров е най-голям. Най-засегнати са кварталите като "Люлин" и "Надежда", където блоковете са повече, а парковете - по-малко. 

Учените съветват да се правят не само градинки, а и затревени хълмчета. Студеният въздух е по-тежък, той се промъква по зелените хълмчета и играе ролята на естествен климатик. В града може да се засадят подходящи треви, храсти и дървета. Колкото повече зеленина, толкова по-хладно става. На покривите може да се направят фотоволтаици или зелени площадки. Общината вече мисли как да направи града по-зелен.

Проблемите не могат да бъдат решени с магическа пръчка, но е важно да се работи в тази посока. Повечето градове в Европа отдавна имат подробни климатични планове. Хубаво е това да се случи и във всеки град в България. Защото никой не иска да живее на градски топлинен остров.