Има едно прекрасно стихотворение на Джон Дън. То започва така:
"Човекът не е остров, вътре в себе си затворен.
Човекът има връзка с континента, той е част от всичко друго".

На пръв поглед държавите имат граници и уж контролират всичко, което става вътре в тях. 
Това, което става в другите държави, сякаш засяга само тях.
Но...

Ако някъде има война или друго бедствие, хората ще започнат да бягат от страната. Може да дойдат при нас.

Ако в Бразилия изсичат амазонската джунгла, по цялата земя ще има по-малко кислород. 

Ако някъде има авария на ядрена електроцентрала, това може да застраши здравето и на хора от други държави. Това вече се е случвало, при това с България.

Ние наистина споделяме един свят. Държавните граници са начертани от хората - но събитията не се спират пред тях.

Освен това:
Българи не живеят само в България. Много от нашите близки, приятели, роднини са си избрали друга държава, в която да работят. Дори да не познаваш нито един такъв човек, може би ти самата ще искаш да се чувстваш свободна да живееш където си избереш. Би било прекрасно да имаш избор в един по-щастлив свят. 

Освен това:
Когато някъде страдат хора (или животни!), ние можем да изпитаме съчувствие, състрадание - защото това е човешко, това означава да си добър човек. Да не гледаш само себе си. Нима можеш да се чувстваш добре, когато чуваш през стената как някой плаче?

Човек не може да живее сам за себе си. Той има нужда от други хора, с които да му е добре заедно. И това не се отнася само за неговото семейство, само за неговия град, само за неговата страна. Затова изпитваш безпокойство, когато чуеш за сериозен проблем, дори да е някъде далеч. И искаш да помогнеш. Хубаво е да започнеш с нещо близо до теб, но при нужда - когато има голям проблем - могат да помагат и хората в други страни. Например когато някъде има бедствие, други държави пращат помощ. И това е добре, така трябва.

Много ни се иска да ти кажем цялото стихотворение. То е за големи, но щом задаваш такъв въпрос, ти си вече достатъчно голяма да го разбереш. Ето го:

"Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне Полуостров цял
или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък.

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб".

Благодаря ти за въпроса, Мила.