Всяка седмица от Националния институт по метеорология и хидрология ни изпращат прогнозата за уикенда. И винаги познават!
Попитахме ги как става така. 
А те ни поканиха да видим пускането на метеорологичния балон. 

Представи си само: два пъти на ден, по едно и също време, във всички метеорологични центрове по света един човек излиза на поляната и пуска във въздуха голям балон, пълен с водород. 
Много по-голям от балоните за рожден ден.
Този балон се издига нагоре - над града, над облаците, над самолетите - на 1500, 3000, 5000 метра височина! 
Към него е привързан малък уред - толкова миниатюрен, че е нужна основа от стиропор, за да се захване. Този уред измерва три неща - каква е температурата там горе, какво е въздушното налягане и каква е влажността на въздуха. И изпраща данните обратно на метеоролозите долу.
Метеоролозите записват всички тези данни и ги споделят помежду си.
Записват и споделят и данните от метеорологичните станции долу, на земята. Там също има такива уреди. Тези данни също споделят с колегите си по света. Защо?

Получените данни от всички тези места се отбелязват на карта. После местата с еднакви стойности се свързват с линии. Когато сравним картата от следобeд с тази от сутринта, виждаме как са се придвижили тези линии и накъде отиват.  



Значи работата на метеоролога е да следи накъде отиват облаците? Не, не е толкова просто. Това най-общо може да се види и от снимките, които се правят от Космоса (макар че те никак не са достатъчно точни). За да знаем дали ще вали - и какво: дъжд, градушка, сняг? - трябва да разбираме много и от физика. Да знаем например, че тежкият въздух отива надолу и изтласква топлия въздух нагоре. Да знаем кога капчиците замръзват около мъничките частици в облака. Кога продължават да се движат нагоре, кога се спускат надолу и какво определя дали ще се разтопят по пътя си. 

С други думи - трябва да знаем какво ни казват данните от балона за нещата, които се случват във въздуха на километри над нас! Звучи като магия, но всъщност е нещо много по-хубаво. Това е наука. 
Тя може да бъде разбираема за всеки, който изучава физика старателно и задълбочено.

Но пускането на балона все пак е магично, нали? 
За да се пусне метеорологичният балон, трябва разрешение от летището. Така ще е сигурно, че балонът няма да попречи на някой самолет. 
Когато ние отидохме в Националния институт по метеорология и хидрология, съвсем в последния момент дойде вест, че такова разрешение няма. Все пак видяхме самия балон надут - а беше много интересно да наблюдаваме как изпускат водорода!