Всяка година в средата на август нощното небе се озарява от “падащи звезди”. Наричат ги “Персеиди”.
Но какво се крие зад това явление? И наистина ли са звезди?

Казват, че звездите изпълняват желания. Когато видим падаща звезда, можем да си пожелаем нещо. Но за да се изпълни желанието, трябва да го запазим в тайна - да не го казваме на другите.

Дали наистина е така?

Не знаем със сигурност. Но пък знаем, че падащите звезди не са звезди! Това са метеорити, които светят, когато изгарят в атмосферата. Това наистина е много красиво. Също така се случва рядко - затова си заслужава да си пожелаем нещо. Учените пък си пожелават да правим разлика между “метеорит” и “метеор”.
Признаваме си, малко е трудно! 

Метеоритите са различни частици, които се носят из Космоса. Някои от тях се отделят от астероиди, някои от комети.

Когато метеоритът “изгаря” в земната атмосфера, виждаме светлина. Тази светлина се нарича метеор.

Изгарянето е безопасно. Даже е полезно за живота на Земята. Ако метеоритите не изгаряха на безопасно разстояние в атмосферата, щяха да нанасят щети на повърхността. На Луната например няма атмосфера и повърхността ѝ е обсипана с кратери. За щастие, нашата Земя има атмосфера. 

Понякога по-големи метеорити падат на Земята. Те се наричат “болиди”.
Ако искате да разкажем за тях - пишете ни.

Защо винаги в средата на август в небето има метеорити?

Защото точно тогава над нас прелетява една комета на име Суифт-Тътъл. Можеш да си представиш кометите като големи нажежени камъни, които летят със страшна скорост в Космоса. Те са съставени предимно от лед и каменни частици. Винаги имат красиви опашки. Докато лети, Суифт-Тътъл губи частици от опашката си. Някои от тях са големи колкото прашинки, други - колкото зрънце ориз. Но въпреки това когато изгарят, светят много силно!

И така, между 12 и 14 август кометата губи частици, те изгарят във въздуха... А ние наблюдаваме красивите следи, които оставят в нощното небе.
 

Как можем да видим метеоритите Персеиди?

Най-добре е да сме далече от големите градове - светлините в града пречат да наблюдаваме звездите. Персеидите започват да се виждат добре след полунощ. Но само ако небето е безоблачно!

Също така могат да се видят само до изгрев, значи най-късно до пет и половина сутринта. 
 

А знаете ли, че…

На немски падащите звезди се наричат “звезден пърхот”. Може би е така, защото “комета” на старогръцки означава “космата звезда”. Може би хората някога са си представяли как кометата развява коси и от тях пада… пърхот.

А в българския фолклор пък се среща чудната дума “небескра”, която иде от “небесна искра”.

Пожелаваме си да видим Персеидите и да си пожелаем нещо.