Всяка година една от големите български медии прави нещо като класация за "най-достойните българи" и разказва за хора, които са направили добро и са помогнали на другите. Един от наградените миналата година всъщност съвсем не е българин, а сириец, при това дете. Как така сириец, пък българин? Ами така – добрините на човек могат да го направят гражданин на всяка държава в света. Става дума за 11-годишния Фирас Заяд - бежанец от Сирия.
Напоследък все по-често ще чуваш думата "бежанци" – това са хора, които бягат от своята страна по различни причини. Те не напускат родината си доброволно, а защото им се налага. След като властта в Афганистан наскоро се смени, много хора се опитват да избягат от държавата.
Но сега да продължим разказа за Фирас – той също е бежанец. Родителите му пристигнали преди няколко години в България от Сирия, когато там започва война. Съдбата му никак не е лека. Баща му имал голям магазин за детски дрехи в столицата Дамаск и живеели добре. Но по време на войната магазинът бил опожарен, а домът им – разрушен. Така те тръгнали да се спасяват. Минали нелегално границите и дали последните си пари на каналджии. След като живели известно време в бежански лагер в София, потърсили работа и подслон в село Краище. Местните хора им помагали с храна, пари и дрехи. Един добър човек ги приютил и им дал работа.
Фирас не забравил доброто отношение и сега сам помага – събира всички стотинки, които му дават за джобни, и ги дарява за различни хора в нужда. Наскоро той за пореден път дари спестяванията от касичката си – 175 лева, този път за пострадалите от пожара в село Кръстава. Преди време пък помогна на бедно семейство и за операцията на болен мъж. Точно за тези постъпки беше обявен за един от „достойните българи“. Момчето знае перфектно български и помага на родителите си да учат езика. Той е отличен ученик в местното училище. Има много приятели. Мечтата му е да стане футболист и да остане в България.
Тъжен факт е, че само войната в Сирия превърна 2,4 милиона деца в бежанци. За съжаление, не всички техни истории са с щастлив край. Голяма част бягат с родителите си, но понякога може по пътя да се загубят, понякога нещо лошо се случва с техните роднини. Така те остават сами и стигат до България с непознати. Обикновено не пътуват като нас удобно и сигурно. Пътят от техните държави – Сирия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Африка, е много труден. Най-често минават границите нелегално, пеша или през морето с огромен риск за живота. Дни наред вървят през диви местности, изложени са на жега, студ, глад и различни опасности. Никъде не им е лесно, защото нямат пари, дом и работа, приятели и роднини.
Представи си колко е трудно да си малък и да си сам на съвсем чуждо място. Държавата се грижи за всички деца бежанци, като им осигурява подслон, храна и лекар. Те могат да ходят на училище, но тъй като не знаят български, а често не са учили години заради войните, много трудно учат наравно с връстниците си. Ето тук е ролята на всички хора около тях да им помагат, така както преди време са помогнали на Фирас. И е важна не само помощта за храна и подслон, но и приятелското приемане. Много хора и организации правят събития – изложби, празници, танци, съвместно приготвяне на храни, на които събират българчета и бежанци. Идеята е да накараме тези деца да се почувстват у дома си - приети и желани.
Какво можеш да направиш ти? На първо място, да помогнеш на децата бежанци, ако има такива в твоя клас или квартал, да се чувстват добре. Можеш да се включиш в събития, които целят да бъдат приобщени. А защо да не предложиш в твоето училище такава инициатива – вече няколко училища, като столичните 107-о и 163-то, правят подобни събирания. На тях ще намериш нови приятели, от които със сигурност ще научиш интересни неща за различни части на света.
Напоследък все по-често ще чуваш думата "бежанци" – това са хора, които бягат от своята страна по различни причини. Те не напускат родината си доброволно, а защото им се налага. След като властта в Афганистан наскоро се смени, много хора се опитват да избягат от държавата.
Но сега да продължим разказа за Фирас – той също е бежанец. Родителите му пристигнали преди няколко години в България от Сирия, когато там започва война. Съдбата му никак не е лека. Баща му имал голям магазин за детски дрехи в столицата Дамаск и живеели добре. Но по време на войната магазинът бил опожарен, а домът им – разрушен. Така те тръгнали да се спасяват. Минали нелегално границите и дали последните си пари на каналджии. След като живели известно време в бежански лагер в София, потърсили работа и подслон в село Краище. Местните хора им помагали с храна, пари и дрехи. Един добър човек ги приютил и им дал работа.
Фирас не забравил доброто отношение и сега сам помага – събира всички стотинки, които му дават за джобни, и ги дарява за различни хора в нужда. Наскоро той за пореден път дари спестяванията от касичката си – 175 лева, този път за пострадалите от пожара в село Кръстава. Преди време пък помогна на бедно семейство и за операцията на болен мъж. Точно за тези постъпки беше обявен за един от „достойните българи“. Момчето знае перфектно български и помага на родителите си да учат езика. Той е отличен ученик в местното училище. Има много приятели. Мечтата му е да стане футболист и да остане в България.
Тъжен факт е, че само войната в Сирия превърна 2,4 милиона деца в бежанци. За съжаление, не всички техни истории са с щастлив край. Голяма част бягат с родителите си, но понякога може по пътя да се загубят, понякога нещо лошо се случва с техните роднини. Така те остават сами и стигат до България с непознати. Обикновено не пътуват като нас удобно и сигурно. Пътят от техните държави – Сирия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Африка, е много труден. Най-често минават границите нелегално, пеша или през морето с огромен риск за живота. Дни наред вървят през диви местности, изложени са на жега, студ, глад и различни опасности. Никъде не им е лесно, защото нямат пари, дом и работа, приятели и роднини.
Представи си колко е трудно да си малък и да си сам на съвсем чуждо място. Държавата се грижи за всички деца бежанци, като им осигурява подслон, храна и лекар. Те могат да ходят на училище, но тъй като не знаят български, а често не са учили години заради войните, много трудно учат наравно с връстниците си. Ето тук е ролята на всички хора около тях да им помагат, така както преди време са помогнали на Фирас. И е важна не само помощта за храна и подслон, но и приятелското приемане. Много хора и организации правят събития – изложби, празници, танци, съвместно приготвяне на храни, на които събират българчета и бежанци. Идеята е да накараме тези деца да се почувстват у дома си - приети и желани.
Какво можеш да направиш ти? На първо място, да помогнеш на децата бежанци, ако има такива в твоя клас или квартал, да се чувстват добре. Можеш да се включиш в събития, които целят да бъдат приобщени. А защо да не предложиш в твоето училище такава инициатива – вече няколко училища, като столичните 107-о и 163-то, правят подобни събирания. На тях ще намериш нови приятели, от които със сигурност ще научиш интересни неща за различни части на света.