Знаеш ли, че можеше Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен, и Ямбол да не са български градове?
Можеше да ти трябва международен паспорт, за да идеш в Созопол. Или за да разгледаш старите къщи в Копривщица, Карлово или Калофер? А ако живееш в някой от тези градове... нямаше да си в България!

Сега това ни се струва немислимо, но... когато България се е освободила през 1878-а година, тези места са останали извън новото княжество.  
 

Защо България била разделена на части?

Не било достатъчно руските войски и българските опълченци да се бият смело и да победят османската армия. Трябвало останалите силни държави в Европа - Англия, Франция, Австроунгария и т.н. да са съгласни България да бъде независима. Защо? Защото иначе можело да се намесят във войната на страната на Турция, да изпратят свои войски. Тези държави се наричали "Великите сили", защото по онова време предопределяли какво става по целия свят.

Затова няколко месеца след победата над Турция бил свикан Берлинският конгрес. На него Великите сили се разбрали да разделят на парчета освободените български земи. Едно от парчетата станало княжество България - от Дунав до Стара планина, като само около София стигало по-надолу на юг. Това княжество също не било напълно независимо!

Второто по големина парче било наречено "Източна Румелия". То включвало всички тези градове, за които писахме по-горе. Има и други - можеш да видиш на картата кои места ще разпознаеш.



Източна Румелия останала в Османската империя. Да, водела се "автономна област" - това значело, че за много неща жителите ѝ вземали решения сами. Не и кой да ги управлява например - начело на Източна Румелия имало генерал-губернатор, който се назначавал от турците. Освен това Източна Румелия трябвало да плаща огромни данъци на Османската империя. 

Другите две големи български територии - Тракия и Македония - останали напълно под османска власт.
 

Какво направили тогава българите? 

Естествено, българите били много недоволни от решенията на Берлинския конгрес! Те били приети на 3-и юни 1878 г., а през август в Пловдив, Търново и други градове започнали да възникват комитетите "Единство". В началото на следващата година пловдивският комитет започнал да подготвя населението да се бие. Оттогава нататък на няколко пъти се подготвя въстание, но все се отлага - не се знае дали Великите сили няма да се намесят отново. Пък и Русия не одобрява.



През 1885 г. в Пловдив е създаден Български таен революционен комитет - можеш да го видиш на снимката горе. Начело застава Захари Стоянов - помощник-апостол от Априлското въстание. Революционерите се заемат да правят комитети във всички румелийски градове - точно както Левски преди години. Пишат статии, провеждат шествия в памет на Левски и Хаджи Димитър, на които говорят за освобождението на българските земи.

Много хора са привлечени за идеята - както в Източна Румелия, така и в Княжеството. Дори князът е съгласен! 

И така, на 5-и септември е вдигнато въстание - най-напред в Чирпан. Пловдивското управление отначало иска да арестува заговорниците, но военните не се подчиняват и през нощта срещу 6-и септември Пловдив е вече под контрола на българските войски. На 8-и септември Александър Батенберг се обявява за "княз на Северна и Южна България". 

С това Съединението най-сетне се е случило! Българите ликуват. България не е още цяла, но една от най-важните области вече е наша - и си остава такава. 

Българските революционери, които са подготвяли Съединението, са били много смели. Те са го направили сами, без чужда помощ и под заплахата, че никой няма да признае тяхната победа. 

А какво е станало по-нататък, как реагирали другите държави и каква е връзката между Съединението и Сръбско-българската война? Ще ти разкажем скоро.