В сегашния свят всеки има право да създаде фирма – примерно за производство на сирене. Или на обувки, детски играчки, автомобили и пр. Може да издава книги или например вестници. И да пише в тях каквото иска (стига да не е лъжа или клевета). Може да има дори своя телевизия!
Всеки може да купи земя и да отглежда на нея плодове, зеленчуци, жито и т.н.

По времето на комунизма това беше забранено. Земята беше държавна, а също заводите, фабриките, издателствата, вестниците, телевизията – всичко. Държавата решаваше какви обувки, играчки, машини и така нататък ще се произвеждат. И разбира се, какво ще пише във вестниците. И какво ще се говори по телевизията. Естествено, никакви критики към държавното управление не бяха добре дошли. Те можеха да навлекат неприятности на онзи, който критикува!

Разбира се, държавата не е човек. Когато казваме „държавата решава”, искаме да кажем „онези, които я управляват”. По времето на комунизма държавата се управляваше от водача на комунистическата партия. Официално той се наричаше „генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия”. Дълго време такъв „генерален секретар” беше Тодор Живков. Под него имаше цял апарат от партийни служители. Нищо в България не можеше да стане без тяхно разрешение. Дори в основния закон на страната беше записано, че комунистическата партия има водеща роля! Имаше избори, но реално нямаше шанс някой друг да спечели. Беше разрешена само още една партия – земеделската (БЗНС).

Много от по-възрастните хора, които познаваш, са родени и израснали по времето на комунизма. Те са учили в училище, че всичко това е много хубаво. Че земята, фабриките, вестниците и пр. не са просто „държавни”, а „на всички”. И че така е по-справедливо от едно време, когато собствениците на заводите са били много богати, а техните работници едва са имали пари за храна. Тези неща се повтаряха и по телевизията, и по радиото – навсякъде. Нали всички медии бяха държавни!

Разбира се, някои се съмняваха. Особено тези, които помнеха как тази система е била наложена със сила, с кръв – тогава, когато армията на Съветския съюз навлезе в България в края на Втората световна война.

Другата дума за тогавашния строй беше „социализъм”. Всъщност тогава се говореше, че комунизмът е бъдещето, а социализмът – настоящето. И че в бъдеще съвсем всичко ще бъде общо и няма да има нужда от пари. Всъщност нещата не се случиха точно така – но за това ще ти разкажем отделно. Например на 10 ноември, когато комунистическият режим в България падна от власт.

Тази тема е много дълга и сигурно не сме успели да обясним всичко. Какво е Втора световна война? Какво е Съветски съюз? Как и защо се е появил комунизмът? Защо възрастните се карат на тази тема – понякога дори хора от едно семейство? Имай търпение, ще се опитаме да отговорим на тези въпроси един по един. А ако някой е особено важен за теб, пиши ни.