Нацизмът е идеология, възникнала в Германия след Първата световна война. Нацистката партия, начело с Хитлер, дошла на власт през 1933 г. и причинила една от най-страшните катастрофи в историята на света.
Според нацистката идеология хората не били равни – имало по-висши и по-низши хора. По-низшите не заслужавали да имат права. Всъщност според нацистите някои хора дори нямали право на живот. Те проповядвали особена омраза към евреите. Взели им всичко, което имали. Прогонили ги от домовете им. Избили милиони евреи по време на Холокоста. Причинили огромно човешко страдание.
Но не само евреите били жертва. Нацистите преследвали и избивали и ромите, и хомосексуалните, и хората с различни увреждания – избили например десетки хиляди психичноболни хора. Смятали, че самите те са висша раса, а хората с друг произход – славяните, чернокожите и т.н. – са по рождение нещо по-долно от тях.
Този жесток режим не позволявал и на самите германци да живеят свободно – например да изразяват политическо несъгласие. Нацистите преследвали и своите политически врагове – също като фашистите в Италия, които управлявали по сходен начин. Тяхната идеология се наричала фашизъм.
През 1939 г. нацистка Германия нахлула в Полша. Така започнала Втората световна война. Германия нападнала и завладяла много страни, като причинила там много разрушения. Нейни съюзници били Италия и Япония, а след 1941 г. - и България. Макар у нас също да е имало нацисти и българските евреи да са понесли много страдания, много български общественици се надигнали и не позволили те да бъдат избити като евреите в Германия.
В България имало и хора, които се борели срещу нацизма и фашизма. За тях 9 септември 1944 г. – денят, в който армията на Съветския съюз навлязла в България – бил ден на освобождение. Войната обаче продължила до 9 май 1945 г. – деня, в който нацистка Германия била окончателно победена.
С края на Втората световна война дошъл и краят на нацизма. Или поне така ни се иска да вярваме. И днес има хора, които смятат, че други са се родили по-низши от тях и не трябва да имат същите права. Но има и много хора, които им напомнят до каква трагедия води този начин на мислене.
Според нацистката идеология хората не били равни – имало по-висши и по-низши хора. По-низшите не заслужавали да имат права. Всъщност според нацистите някои хора дори нямали право на живот. Те проповядвали особена омраза към евреите. Взели им всичко, което имали. Прогонили ги от домовете им. Избили милиони евреи по време на Холокоста. Причинили огромно човешко страдание.
Но не само евреите били жертва. Нацистите преследвали и избивали и ромите, и хомосексуалните, и хората с различни увреждания – избили например десетки хиляди психичноболни хора. Смятали, че самите те са висша раса, а хората с друг произход – славяните, чернокожите и т.н. – са по рождение нещо по-долно от тях.
Този жесток режим не позволявал и на самите германци да живеят свободно – например да изразяват политическо несъгласие. Нацистите преследвали и своите политически врагове – също като фашистите в Италия, които управлявали по сходен начин. Тяхната идеология се наричала фашизъм.
През 1939 г. нацистка Германия нахлула в Полша. Така започнала Втората световна война. Германия нападнала и завладяла много страни, като причинила там много разрушения. Нейни съюзници били Италия и Япония, а след 1941 г. - и България. Макар у нас също да е имало нацисти и българските евреи да са понесли много страдания, много български общественици се надигнали и не позволили те да бъдат избити като евреите в Германия.
В България имало и хора, които се борели срещу нацизма и фашизма. За тях 9 септември 1944 г. – денят, в който армията на Съветския съюз навлязла в България – бил ден на освобождение. Войната обаче продължила до 9 май 1945 г. – деня, в който нацистка Германия била окончателно победена.
С края на Втората световна война дошъл и краят на нацизма. Или поне така ни се иска да вярваме. И днес има хора, които смятат, че други са се родили по-низши от тях и не трябва да имат същите права. Но има и много хора, които им напомнят до каква трагедия води този начин на мислене.
Хареса ми.