На 7 септември започна преброяването на населението на България. То се прави веднъж на всеки 10 години. Жителите на страната трябва да отговорят на списък с въпроси за себе си и за живота си.
Резултатът накрая е, че всички разбираме колко точно хора живеят в България. Колко са мъжете и колко са жените. Колко са децата и колко са възрастните хора. Колко са работещите хора и колко са пенсионерите. Къде живеят българите - в градовете или в селата, в къщи или в блокове. Колко хора са напуснали страната през последните десет години. И още цял куп други неща.
Преброяването се организира от Националния статистически институт. За по-кратко го наричат НСИ. Там работят хора, които разбират от математика и данни. Те събират и обработват всякаква информация за българите - от това колко пари харчат за храна на седмица до това колко книги си купуват на година.
С преброяването научаваме и колко много и различни групи от хора живеят в България. Например българи, турци, роми, българи мюсюлмани, арменци, евреи, гърци, гагаузи, каракачани, татари и т.н.
Картината е пъстра заради богатото минало на България. В преброяването всеки човек сам може да определи към коя група принадлежи.
Някои хора се шегуват с този въпрос. Например тези, които много обичат филмите “Междузвездни войни”, определят себе си като джедаи.
Но преброяването е сериозна работа. Хората нямат право да не участват. Ако откажат да попълнят въпросника, трябва да платят глоба от 160 лева.
Защо ни е да знаем всичко това?
Информацията от преброяването е много важна и ценна. Тя служи на хората, които взимат решения за страната ни, да планират бъдещето. Например на кметовете на градовете или на министрите от правителството.
През данните за броя на децата те могат да сметнат къде има нужда да се построят детски градини и училища. Могат да видят къде има нужда от повече лекари или болници. Или колко хора се нуждаят от работа.
Могат да пресметнат колко пари ще получат от данъци от работещите хора. И да направят по-добър план как да разпределят парите от данъците. (Какво бяха данъците и защо се плащат, можеш да си припомниш тук.)
Как става броенето
Има два начина. Първият е онлайн. В него един член от семейството, например майката или бащата, влиза в сайта на преброяването и попълва списък с въпроси. Също като въпросниците на “Книговище”, но с много повече въпроси.
Родителят преброява не само себе си, а цялото си семейство. Те се наричат още домакинство. Това означава, че живеят заедно и имат общ бюджет, за да си купуват неща.
Попълването на въпросите не е сложно и отнема около 15-20 минути. НСИ препоръчва повече хора да се преброят онлайн, защото е по-лесно и бързо. А и по-безопасно по време на пандемия, защото не се срещаш с непознати хора.
Но не всички хора в България имат достъп до компютър и интернет. Тях ще ги преброят хора, които се наричат анкетьори. Те са доброволци, които обикалят по домовете, задават въпроси и записват отговорите им в списъка.
А българите, които живеят в чужбина?
Българите, които през последната години са били за по-малко от шест месеца в чужбина, ще се преброят в България. Същото важи и за тези, които нямат намерение да остават задълго в друга страна.
Всички останали, които живеят от повече време в чужбина, ще се преброят в страните, в които живеят.
Това е така, защото светът, в който живеем сега, е много по-свързан. Хората се местят от едно място на друго много по-често, отколкото в миналото. Някои се местят от селата към големите градове. А други от нашата страна към други страни.
Едно от нещата, които научаваме с преброяването, е, че през последните 30 години доста хора са напуснали България и са отишли да живеят и работят в чужбина. Раждат се по-малко деца, отколкото в миналото. Затова се казва, че населението на България застарява. В страната ни живеят повече хора на годините на нашите баби и дядовци. Очаква се след това преброяване населението на България да е около 6 милиона и 820 хиляди души.
Поинтересувай се как ще се преброи твоето семейство. Може даже да помогнеш на мама и татко да попълнят въпросника онлайн.
Преброяването се организира от Националния статистически институт. За по-кратко го наричат НСИ. Там работят хора, които разбират от математика и данни. Те събират и обработват всякаква информация за българите - от това колко пари харчат за храна на седмица до това колко книги си купуват на година.
С преброяването научаваме и колко много и различни групи от хора живеят в България. Например българи, турци, роми, българи мюсюлмани, арменци, евреи, гърци, гагаузи, каракачани, татари и т.н.
Картината е пъстра заради богатото минало на България. В преброяването всеки човек сам може да определи към коя група принадлежи.
Някои хора се шегуват с този въпрос. Например тези, които много обичат филмите “Междузвездни войни”, определят себе си като джедаи.
Но преброяването е сериозна работа. Хората нямат право да не участват. Ако откажат да попълнят въпросника, трябва да платят глоба от 160 лева.
Защо ни е да знаем всичко това?
Информацията от преброяването е много важна и ценна. Тя служи на хората, които взимат решения за страната ни, да планират бъдещето. Например на кметовете на градовете или на министрите от правителството.
През данните за броя на децата те могат да сметнат къде има нужда да се построят детски градини и училища. Могат да видят къде има нужда от повече лекари или болници. Или колко хора се нуждаят от работа.
Могат да пресметнат колко пари ще получат от данъци от работещите хора. И да направят по-добър план как да разпределят парите от данъците. (Какво бяха данъците и защо се плащат, можеш да си припомниш тук.)
Как става броенето
Има два начина. Първият е онлайн. В него един член от семейството, например майката или бащата, влиза в сайта на преброяването и попълва списък с въпроси. Също като въпросниците на “Книговище”, но с много повече въпроси.
Родителят преброява не само себе си, а цялото си семейство. Те се наричат още домакинство. Това означава, че живеят заедно и имат общ бюджет, за да си купуват неща.
Попълването на въпросите не е сложно и отнема около 15-20 минути. НСИ препоръчва повече хора да се преброят онлайн, защото е по-лесно и бързо. А и по-безопасно по време на пандемия, защото не се срещаш с непознати хора.
Но не всички хора в България имат достъп до компютър и интернет. Тях ще ги преброят хора, които се наричат анкетьори. Те са доброволци, които обикалят по домовете, задават въпроси и записват отговорите им в списъка.
А българите, които живеят в чужбина?
Българите, които през последната години са били за по-малко от шест месеца в чужбина, ще се преброят в България. Същото важи и за тези, които нямат намерение да остават задълго в друга страна.
Всички останали, които живеят от повече време в чужбина, ще се преброят в страните, в които живеят.
Това е така, защото светът, в който живеем сега, е много по-свързан. Хората се местят от едно място на друго много по-често, отколкото в миналото. Някои се местят от селата към големите градове. А други от нашата страна към други страни.
Едно от нещата, които научаваме с преброяването, е, че през последните 30 години доста хора са напуснали България и са отишли да живеят и работят в чужбина. Раждат се по-малко деца, отколкото в миналото. Затова се казва, че населението на България застарява. В страната ни живеят повече хора на годините на нашите баби и дядовци. Очаква се след това преброяване населението на България да е около 6 милиона и 820 хиляди души.
Поинтересувай се как ще се преброи твоето семейство. Може даже да помогнеш на мама и татко да попълнят въпросника онлайн.
