За какво служат ушите? Разбира се, животните и хората чуват с тях. Но не само това! Например слоновете ги ползват за ветрило. Те не могат да се потят, а живеят по места, където обикновено е много горещо. Затова си веят хлад с ушите. Жирафите пък обичат да си чистят ушите с език.
А ако светнем с фенерче в едното ухо на гекон, светлината ще излезе през другото! Ушите на геконите са свързани с кухо каналче. Според учените това им позволявало да улавят звуците по-добре…

Но освен слуха ушите имат още една важна задача. Те ни помагат да пазим равновесие. Тоест не самите уши, а един дълбоко скрит в тях малък орган. Нарича се “вестибуларен апарат”. Името му не е случайно - този орган е сложен като технически апарат. И макар че е толкова мъничък, той представлява сложна система. В него има три дъговидни тръбички, разположени в три равнини. Те са пълни с течност. В тях има и власинки, които усещат движението на течността. На краищата си имат миниатюрни капачки, пълни с нещо като желе. И малки кристалчета, подобни на песъчинки. Всички тези елементи работят заедно - като фина техника, която е много трудно да се обясни, ако не си инженер… или лекар. 

Вестибуларният апарат дава сигнали на мозъка, когато променим положението си. Когато лягаме или ставаме. Или когато седим в движещо се превозно средство. Тогава сигналите на вестибуларния апарат са много ценни за мозъка. Те ни помагат да разберем защо ние не се движим, а всичко наоколо минава пред очите ни толкова бързо. 

Този орган е важен за космонавтите. В Космоса те са в безтегловност - нали няма гравитация. За тях няма “горе” и “долу” и вестибуларният апарат непрекъснато подава сигнали за промяна. Затова космонавтите прекарват много часове в тренировка не само на мускулите си, но и на вестибуларния апарат.

Искаш ли и ти да опиташ? Ето две малки упражнения.

Едното се казва “тест на Ромберг”. Как се прави? Изправяш се с прибрани едно до друго стъпала. След това протягаш ръце напред - също като зомби. Запази малко това положение. Следва нещо много важно - затваряш очи! Сега се опитай да стоиш така 30 секунди. Целта е да не загубиш равновесие. Ако нямаш хронометър на телефона или на компютъра, можеш бавничко да броиш до 30.

Другото упражнение се нарича “търкаляща се краставичка”. За него трябва да легнеш по корем на равно - най-добре на шалте или одеяло на пода. Изпъваш ръце и крака. След това се опитваш да се търколиш няколко пъти - точно като търкаляща се краставичка!

Е, как е? Чувстваш ли се вече като истински космонавт?