Хайде да си представим един човек, който спи.
Сънят е нещо много приятно - отпуснал си се, нямаш да правиш нищо, почиваш си.
Но докато спиш, ти си безпомощен. Затова не спим къде да е, а вкъщи, защитени, край близките си.
Освен това, докато спиш, не можеш да помогнеш на никого.
Защото, за да помогнеш, трябва да си в реалността. Не там, където те е пренесъл сънят ти.
Да виждаш нещата такива, каквито са.
Когато говорим за някого, че е с "буден ум", искаме да кажем, че той или тя вижда света такъв, какъвто е - не такъв, какъвто би му било приятно да го сънува.
Че се интересува. Че иска да разбере колкото се може повече за него.
Че иска да го осмисли.
Когато спиш, можеш да оставиш образите просто да доплуват до теб - но будните хора си казват: "Аха! Това куче примерно не е опасно, защото маха с опашка, но виж онова там...".
Това значи да си "буден" - да търсиш да разбереш колкото се може повече истини за света и да ги осмислиш. Да знаеш.
А "будител" значи човек, който помага на другите да "събудят" ума си. Това може да бъде учител, може да бъде писател, може просто да бъде човек, който чете и знае много и убеждава другите също да се интересуват от света като него.
Понякога това не е никак лесна работа! Умът също обича да мързелува, да не хаби енергия, да не се бори с трудни книги и трудни идеи. Не му харесва да го "будят", а освен това му е някак обидно - аз какво сега, заспал ли ме наричате? Вие сте заспали! Ето това пък е много опасно - да тръгнеш да влизаш в ролята на "будител", без да се стараеш самият ти да имаш "буден" ум.
Например, като тръгнеш да убеждаваш всички в някаква теория, без да провериш съвсем-съвсем хубаво дали е вярна, дали доказателствата са истински, дали е логична и т.н. Понякога човек може да изпадне в много глупава ситуация - тръгне да просвещава другите, а сам се окаже в грешка. Иде ти да потънеш вдън земя!
Затова днес честитя празника на будителите, но и на всички, които се стараят да държат ума си буден.
Например на теб!
Сънят е нещо много приятно - отпуснал си се, нямаш да правиш нищо, почиваш си.
Но докато спиш, ти си безпомощен. Затова не спим къде да е, а вкъщи, защитени, край близките си.
Освен това, докато спиш, не можеш да помогнеш на никого.
Защото, за да помогнеш, трябва да си в реалността. Не там, където те е пренесъл сънят ти.
Да виждаш нещата такива, каквито са.
Когато говорим за някого, че е с "буден ум", искаме да кажем, че той или тя вижда света такъв, какъвто е - не такъв, какъвто би му било приятно да го сънува.
Че се интересува. Че иска да разбере колкото се може повече за него.
Че иска да го осмисли.
Когато спиш, можеш да оставиш образите просто да доплуват до теб - но будните хора си казват: "Аха! Това куче примерно не е опасно, защото маха с опашка, но виж онова там...".
Това значи да си "буден" - да търсиш да разбереш колкото се може повече истини за света и да ги осмислиш. Да знаеш.
А "будител" значи човек, който помага на другите да "събудят" ума си. Това може да бъде учител, може да бъде писател, може просто да бъде човек, който чете и знае много и убеждава другите също да се интересуват от света като него.
Понякога това не е никак лесна работа! Умът също обича да мързелува, да не хаби енергия, да не се бори с трудни книги и трудни идеи. Не му харесва да го "будят", а освен това му е някак обидно - аз какво сега, заспал ли ме наричате? Вие сте заспали! Ето това пък е много опасно - да тръгнеш да влизаш в ролята на "будител", без да се стараеш самият ти да имаш "буден" ум.
Например, като тръгнеш да убеждаваш всички в някаква теория, без да провериш съвсем-съвсем хубаво дали е вярна, дали доказателствата са истински, дали е логична и т.н. Понякога човек може да изпадне в много глупава ситуация - тръгне да просвещава другите, а сам се окаже в грешка. Иде ти да потънеш вдън земя!
Затова днес честитя празника на будителите, но и на всички, които се стараят да държат ума си буден.
Например на теб!
Разбрах какво е да си будител и да имаш "буден ум".
От статията разбрах какво е да си будител и да имаш буден ум. Също така колко е важно да чета и да уча.
От статията разбрах че е хубаво и важно човек да се учи всеки ден.
Тази история е много интересна и занимателна.