Познаваш ли Чарли и шоколадовата фабрика? А Матилда? А ГДВ? Да?
А как си ги представяш?
Повечето детски книги имат двама автори. Единият пише текста, другият рисува илюстрациите.
Защо казваме, че и той е автор? Защото на езика на картинките книгата се получава съвсем-съвсем друга. Изведнъж си представяш целия ѝ свят много жив. Особено пък героите.
Тези, които изброихме по-горе, са измислени от писателя Роалд Дал. Обаче как да изглеждат и как да се движат, е измислил художникът Куентин Блейк.
....Чакайте малко! Да се движат? За анимация ли говорим?
Не.
Рисунките на Куентин Блейк си стоят мирно на страницата... но изглеждат така, все едно всеки момент ще хукнат нанякъде. Или вече са хукнали. Или са спрели за миг да си поемат дъх. Или ей сега ще...
Това не са много "реалистични" рисунки - в тях няма много подробности. Ако се вгледаш в линиите, направо приличат на драскулки! Обаче героите са живи. Много по-живи, отколкото хиляди други нарисувани герои! Та те не се свъртат!
Как се прави това?
Според мен в новата си книга Куентин Блейк малко издава тайната. Тук той е написал и текста.
Слушай сега: в нея се разказва за една госпожа Армитидж, на която ѝ подарили кола. Някакъв вуйчо ѝ я подарил, защото си купил мотор.
Госпожа Армитидж не харесвала много колата, но все пак решила да я кара.
Обаче карала така, че ѝ падали ту калник, ту капак, ту броня.
А тя весело казвала, че явно може и без тях.
И продължавала нататък. Докато от колата останало само това, което я движело напред. Нищо друго!
Направо една метална рамка с накачулени по нея мотор, кормило и колела.
И тогава вуйчото и другите мотористи я видели и казали, че това е най-страхотната кола и госпожа Армитидж трябва да води тяхното шествие!
Защо разказах цялата книга? Ами защото мисля, че рисунките на Куентин Блейк са нещо такова. Всичко излишно е махнато - остава само онова, което ги държи в движение. И много, много художници искат да се научат да рисуват така - уж съвсем просто. Не е толкова лесно! Може би и на теб ще ти е интересно да опиташ да нарисуваш нещо свободно, с много движение и малко подробности. Като Куентин Блейк. Междувременно си вземи книгата да си я имаш, защото рисунките разказват много неща, които аз с думите не можах, ще видиш!
А как си ги представяш?
Повечето детски книги имат двама автори. Единият пише текста, другият рисува илюстрациите.
Защо казваме, че и той е автор? Защото на езика на картинките книгата се получава съвсем-съвсем друга. Изведнъж си представяш целия ѝ свят много жив. Особено пък героите.
Тези, които изброихме по-горе, са измислени от писателя Роалд Дал. Обаче как да изглеждат и как да се движат, е измислил художникът Куентин Блейк.
....Чакайте малко! Да се движат? За анимация ли говорим?
Не.
Рисунките на Куентин Блейк си стоят мирно на страницата... но изглеждат така, все едно всеки момент ще хукнат нанякъде. Или вече са хукнали. Или са спрели за миг да си поемат дъх. Или ей сега ще...
Това не са много "реалистични" рисунки - в тях няма много подробности. Ако се вгледаш в линиите, направо приличат на драскулки! Обаче героите са живи. Много по-живи, отколкото хиляди други нарисувани герои! Та те не се свъртат!
Как се прави това?
Според мен в новата си книга Куентин Блейк малко издава тайната. Тук той е написал и текста.
Слушай сега: в нея се разказва за една госпожа Армитидж, на която ѝ подарили кола. Някакъв вуйчо ѝ я подарил, защото си купил мотор.
Госпожа Армитидж не харесвала много колата, но все пак решила да я кара.
Обаче карала така, че ѝ падали ту калник, ту капак, ту броня.
А тя весело казвала, че явно може и без тях.
И продължавала нататък. Докато от колата останало само това, което я движело напред. Нищо друго!
Направо една метална рамка с накачулени по нея мотор, кормило и колела.
И тогава вуйчото и другите мотористи я видели и казали, че това е най-страхотната кола и госпожа Армитидж трябва да води тяхното шествие!
Защо разказах цялата книга? Ами защото мисля, че рисунките на Куентин Блейк са нещо такова. Всичко излишно е махнато - остава само онова, което ги държи в движение. И много, много художници искат да се научат да рисуват така - уж съвсем просто. Не е толкова лесно! Може би и на теб ще ти е интересно да опиташ да нарисуваш нещо свободно, с много движение и малко подробности. Като Куентин Блейк. Междувременно си вземи книгата да си я имаш, защото рисунките разказват много неща, които аз с думите не можах, ще видиш!