Преди няколко години децата в България трябваше да изберат любимата си книга. Знаеш ли коя победи? "Пипи Дългото чорапче". Хващам се на бас, че ти също я познаваш добре. Нали? Знаеш и името на авторката ѝ, Астрид Линдгрен. Днес тя има рожден ден. 

Слушай сега как се е родила тази книга.
Имало война, Втората световна война. Било много страшно. 

И имало една майка, Астрид Линдгрен, която знаела много точно колко страшно е всичко, въпреки че нейната страна Швеция не воювала. Дневникът ѝ от това време е пропит с ужас и тъга. А освен за многото загинали и пострадали от войната деца се страхувала и за своята дъщеря Карин, която в този момент била болна.

И майка ѝ започнала да ѝ разказва истории. 

Разказвала ѝ за едно момиченце, Пипи Дългото чорапче.

Когато децата в Европа се чувствали безпомощни, Пипи била силна. Толкова силна, че можела да вдигне цял кон! И често го правела. Когато децата се чувствали бедни, Пипи им помагала да помечтаят какво биха направили с цяла чанта жълтици. Когато не можели да пътуват, пътешествали наум с нея до остров Корекоредут. Когато се чувствали унизени от даренията, които им се раздавали, Пипи давала най-хубавите подаръци тъкмо на онези деца, които уж "не заслужавали" потниците и блудкавата супа на благотворителните организации.

Но най-вече: когато всички се чувствали объркани, Пипи знаела кое е добро и кое - зло.
Направило ли ти е впечатление? 

Пипи нарушава всякакви правила - може да ходи на ръце, може да лъже, може изобщо да не слуша правилата в училище (и дори да не ходи на училище!), може да ужаси всяка домакиня на изискано чаено парти. Но в едно е желязна - винаги защитава слабите. Никога не използва силата си за нещо лошо. Това е единственият, непоклатим принцип на Пипи. Затова майката на Томи и Аника казва, че абсолютно разчита на нея. Едно време разни лелки и чичковци се възмущавали, че Пипи дава лош пример на децата.  Днес, слава богу, не е така. Защото за важните неща тя им дава прекрасен пример. И въобще показва, че едно дете също може да бъде силно!

Какво друго ти е попадало от Астрид Линдгрен? Сигурно "Емил от Льонеберя". Знаеш ли, че тази книга е написана за детството на нейния татко? Или може би си чел историите за Карлсон. Аз съм убедена, че този приятел не е въображаем и Дребосъчето наистина не трябва да се чувства само. Че кой иначе краде канелените кифлички и си ги плаща с монета от пет йоре? Може би имаш "Роня, дъщерята на разбойника" - също страхотна книга за двама приятели. Има и чудесна куклена постановка на Катя Петрова - ако видиш някъде да я дават, гледай я непременно!

Има и една книга, която може би ще ти се види тъжна. А може би не, може би ще успокои твоя голяма тъга. Казва се "Братята с лъвски сърца" и в нея става дума за една страна, която се намира отвъд смъртта, Нангияла. И за страната отвъд нея, Нангилима. И за двама братя, които много се обичат и достигат и двете.

Знаеш ли, в Стохколм има голям музей на Астрид Линдгрен. Ама не е като обикновените музеи – да гледаш разни неща във витрини. Тук се качваш на влакче. И това влакче те пренася през различните места, за които пише в книгите на писателката. Виждаш Вила Вилекула. Минаваш над Льонеберя и виждаш малката Ида, качена на пръта на знамето. Дори минаваш над покривите на Стокхолм и виждаш отблизо стаичката на Карлсон! И накрая, съвсем накрая виждаш Нангияла. И в края ѝ - светлинка. Eто, виж тук. Музеят се казва "Унибакен".



"Братята с лъвски сърца" е най-популярната книга на Астрид Линдгрен в родната ѝ Швеция. А "Пипи" е най-популярна в Източна Европа. И двете са преведени на български от голямата преводачка Вера Ганчева.

А днес шведското радио излъчва нова версия на "Пипи" - такава, в която момиченцето живее в изоставен фургон насред ромски емигранти в Ринкебю, един от най-бедните квартали на Стокхолм. Предаването ще бъде на ромски и на арабски, така че децата, които живеят там, да го разберат. Как мислиш - защо се прави това? С какво би им помогнала Пипи?