Сигурно много от вас обичат животните. Познахме ли?

И сигурно има такива, които искат да станат ветеринарни лекари. Защото който обича животните, иска да им помага. Затова днес ще ви представим професията на ветеринаря. И не как да е - ще говорим с д-р Мила Бобадова, ветеринар и двигател на клиниката "Добро хрумване". Освен че ще се погрижи за твоето болно животинче, ако го занесеш при нея, тя се опитва да научи хората в България да бъдат по-добри с животните въобще.

Бори се например срещу фермите за норки. Това са животни, отглеждани само за да им бъдат взети кожите и превърнати в кожени палта. Бррр! Бори се и срещу организираните боеве с животни. Също ужасно нещо! Освен това се опитва да научи хората, че домашните любимци не са... играчка. Че не може да изхвърлиш на улицата живо същество само защото ти е омръзнало да го гледаш или е надрало тапетите.

Ако ти се прииска да имаш приятел животно, съветва Мила, не ходи да купуваш от магазините. Не бива да се насърчават местата, където бебета животни стоят на витрините и всеки може да почука, да ги обезпокои... това ги стресира. Много по-добре е да спасиш коте или куче, останало без дом! И да помислиш добре ще можеш ли да се грижиш за него през целия му живот.
Изобщо - Мила Бобадова е ветеринар с кауза. С няколко каузи! 

Освен това отскоро е героиня на книга - "Котаракът Бойда и доброто хрумване", от Тереза Йовчева и Мила Джи Гатев. Ако наистина обичаш животни, там ще се запознаеш с много, много от тях. От котарак (досети се, а? Браво!) до къртица. Или кокошка на име Фрикасе. Или... бълха!
Но няма да издаваме много - книгата вече може да бъде поръчана на своя специален уебсайт,. Излиза съвсем скоро!

А ти можеш да прочетеш интервюто с Мила, взето от Вера Траянова и десетгодишната Ния Бодакова, която също един ден ще стане ветеринарка:

Ния: Страх ли те е от кръв?

Д-р Мила Бобадова: Не, никак. Не разбирам този страх. Все едно да те е страх от коса. Или нос. 
 
Ния: Искала ли си понякога да се откажеш, защото си се страхувала, че няма да успееш?

Д-р Мила Бобадова:  Винаги ме е страх, че няма да успея. Но никога не съм се отказвала по тази причина. Напротив. Страхът от провала по-скоро ме мотивира. Човек трябва да се старае да приема фактите и да ги превръща в позитиви. 

Ния: Кое е любимото ти животно?

Д-р Мила Бобадова: Много ми е трудно да отговоря. Може би със списък е добре?
-       Котки
-       Китове
-       Еноти
-       Костенурки
-       Кокошки
-       Орангутани
И още доста???? Всъщност не бих се ограничавала. Искам да нагмуцам всяко животно. 

Вера: Как стана героиня на книга?

Д-р Мила Бобадова: И аз не разбрах как. Искаш ли? Искам! И стана. Изумителен водовъртеж от емоции и събития. 

Обадиха ми се двете откачалки Мила и Тереза, „Ами, ниее, хън-мън, хън-мън“. Ма как да не може? Шегувате ли се? Аахаахаха, абсурд е да изпусна това! Казах „да“ и без да разбера, отпуснах спирачката на скоростното влакче. Точно така се почувствах.

И ето ни сега, издаваме книжката, правим планове за следващата и изобщо този проект май е доста симпатичен????

Вера: Какви качества трябва да има някой, който иска да стане ветеринарен лекар?

Д-р Мила Бобадова:  Трябва да обичаш животните. Да не те е страх от тях, но още по-важно е да ги уважаваш, да ги третираш с респект. Да се съобразяваш с нуждите и с начините им на комуникация. Да се съобразяваш с желанията и нуждите на животните, като за целта трябва отлично да познаваш езика на тялото на вида, както и какви са елементарните, но и по-специфичните нужди на конретния вид. 

И много търпение. Най-голямото заблуждение за ветеринарните лекари е, че работят с животни. Само. Съвсем не. А всеки ветеринарен лекар, уверявам Ви, мечтае за това. Хората са непредсказуеми. От животното знам – ако го заболи, може да одраска, може да ме ухапе. Доколкото хората продължават да ме изненадват до ден днешен с нелогичността на постъпките и решенията си. И въпреки това не трябва да забравяме, че хората идват, защото са загрижени, притеснени за най-добрия си приятел и затова търпението е важно. 

Всичко останало е желание за работа, амбиции и хъс, но не са специфични за ветеринарната медицина.