Не знам дали ти дават да четеш книги за възрастни. Може би смятат, че си още малко дете и няма да разбереш? Хм. Най-хубавите книги не са писани специално за някоя възраст. 

Да надникнем заедно?

Днес поетесата Емили Дикинсън би имала рожден ден - родена е преди почти два века в Амхърст, Съединените щати. Написала е стотици стихотворения, но повечето не е публикувала приживе. Пазила ги е в книжки, които съшивала на ръка от листчета хартия. Иначе е живяла тихо с родителите и сестра си, почти не е пътувала. 

Но всъщност да пътуваш, значи да стигнеш на някакво ново място, нали? Да се "пренесеш" другаде.
Точно това правят и нейните стихотворения - вглеждаш се в нещо на пръв поглед мъничко и... се "пренасяш" другаде.

Няма да обясняваме повече, за да не разваляме удоволствието. Приятно четене.
И... честит рожден ден, Емили!

* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

***
Това е писмото ми до света,
който не ми е писал –
простите новини от Природата –
с техния нежен смисъл.
Не знам за кого е предназначен –
не ще му видя ръцете.
Но от любов към нея, приятели,
с лошо не ме съдете.

* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай –
че те ще ни навикат.
Колко е мрачно да си някой
– и като жаба мокра –
да казваш цял ден свойто име –
пред възхитена локва!


Превод от английски Цветан Стоянов