На всеки десет години се прави преброяване на населението в България. Това е важно проучване, което показва колко хора живеят у нас, на каква възраст са, от какъв пол, с какво образование, какви жилища и доходи имат.

Защо е нужно това?  Преброяването помага да се разбере как живеят хората на различни места в страната. Тази информация е нужна на управляващите, за да взимат по-правилни решения - например да знаят къде има нужда от повече училища, болници и пътища или пък къде има бедни, възрастни и безработни хора, които се нуждаят от подкрепа.

Последното преброяване завърши миналата година. Наскоро излязоха първите резултати от него, които показват, че българските граждани намаляват. За първи път от 80 години сме под 7 милиона. Само за десет години страната ни е намаляла с близо 800 хиляди души – това е все едно два големи града като Варна да изчезнат.

Тревожното е, че младите и децата стават все по-малко. През 2021 г. имаме 14% население до 17 години и 24%  на възраст над 65 години. През 1992 г. е било точно обратното.
Защо остарява населението? Защото се раждат по-малко деца, а много млади хора напускат родните си места. Това е нещо, което се случва не само в България, но и в страните в почти цяла Европа.

Защо това не е добра новина? Защото икономиката на държавата се движи от работещите хора. Те произвеждат всичко, от което имаме нужда. Внасят данъците, с които се плащат образование, здравеопазване, социални помощи, пенсии. Отварят нови бизнеси и нови работни места. Създават семейства и деца.

Какво може да се направи? За да остават младите хора в България, те трябва да са убедени, че ще могат да отглеждат децата си в сигурна и качествена среда. За тази цел трябва да имат по-добри възможности за живот – по-високи доходи, хубави болници, училища, детски градини, паркове, пътища, жилища. България трябва да дава възможност на бизнеса да се развива, а също да привлича големи чужди компании – така ще има повече работа и по-добри заплати.

Не е невъзможно тази отрицателна тенденция да се обърне – това е станало например в Ирландия, която през 80-те години на 20. век доста е приличала на България.

И за финал да си кажем отново, че всяко дете е ценно и заслужава за него да се грижат добре - и родителите, и лекарите, и учителите, и цялата държава. И ако това е така, ще има повече и по-щастливи деца.