Може би вече сте забелязали, че когато ни задавате въпроси за Космоса, търсим за отговор д-р Влади Божилов. Той преподава в катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски“. Освен това е научен експерт в Детския научен център “Музейко”. 

Днес искаме да ви представим професията му - астроном и астрофизик.
 

Здравейте, д-р Божилов! Първо искаме да Ви зададем един въпрос от Ива (на 8 г.). Каква е разликата между “астрофизик” и “астроном”?

Астрофизиката и астрономията са две науки, които се изучават заедно.
Астрономията изучава местоположението и движението на небесните тела. А астрофизиката е науката за процесите, които се случват в тези тела. Ето пример с най-близката до нас звезда, Слънцето. Астрономията изследва и описва движението му. Тук трябва да уточним, че казваме “движението му”, защото го гледаме от Земята. Но реално знаете, че Земята се движи около Слънцето. После идват въпроси като защо свети то? Как светят всички звезди? На тези въпроси отговаря астрофизиката. 
 

Значи учените в тези области първо наблюдават, а после обясняват?

Да, можем да си го представим така. Съвременната наука има три стълба - наблюдение (или експеримент), теоретично обяснение и работа с изчислителна техника. В нашия случай един астроном отива в дадена обсерватория и изследва с телескоп небето. Търси нови тела, събира данни… Тази стъпка е наблюдението.

Втората стъпка е обработването на тези данни и тяхното теоретично обяснение. Това вече е задача на астрофизиката. Представете си как наблюдаваме и заснемаме някоя галактика. Изведнъж откриваме, че в нея светва нова точка - все едно се е появила нова звезда в тази галактика! Какво точно се е случило?  Дали това е избухнала звезда, наречена свръхнова, или пък нещо друго? 

Това може да се разбере след анализ... Затова следва третата стъпка, която е много важна! Това е използването на компютри, с които сравняваме резултатите. Съвременната физика изисква човек да може да програмира и да работи с различни видове професионален софтуер. На това също учим нашите студенти в Софийския университет. Защото не всеки има достъп до обсерватории... но данните от професионалните телескопи са достъпни за всеки в интернет. Това разширява възможностите ви, ако искате да се занимавате с вълшебството на астрономията.
 

Какви качества трябва да имат астрономите?

Първо, всеки учен е истински любопитко. Вярвам, че всеки става учен в момента, в който започне да задава въпроса “защо?”. Важно е да не спираме да питаме защо и да търсим отговори! Мога да ви уверя, че всеки учен ще ви отговори на всички въпроси, независимо колко са. Така че питайте смело! Ние, учените, също питаме редовно, а и обичаме да си говорим с хора, които питат. 

Второто важно нещо е желанието да създаваме нови неща. Всеки от нас е създател и творец. Просто трябва да намерим нещото, което ни е най-интересно. Значи ако науката ви привлича, трябва да искате да търсите и да създавате. 
 

А какъв беше Вашият път към науката?

Всичко започна в 9-а Френска езикова гимназия в София. Бях в 9. клас, когато учителката по физика, госпожа Надежда Антонова, ми даде да прочета книга за Космоса и Вселената. Книгата бе “Кратка история на времето” на Стивън Хокинг. Четох я цяло лято! Четох бавно, беше ми много трудно - за първи път се сблъсквах с такива понятия. Но и много интересно! Реших, че Космосът е най-голямата загадка, която човек може да реши. Така станах астрофизик. Този ми път показва колко е важно четенето. И колко основна роля имат добрите преподаватели по природни науки! Затова, когато нещо ви интересува, не бива никога да спирате да искате да научите повече и повече за него!