Ако си в четвърти клас, може би точно в момента учиш по "Човекът и обществото" за България след Освобождението. В учебника ти пише как страната започнала да се променя. Как на мястото на калните улици и едноетажните къщи с купи сено и животни в дворовете (каквито били например в София) започнали да израстват красиви многоетажни сгради с изящни фасади. Как у нас се появили трамваи, влакове... Да, преди е нямало. През Възраждането, ако искаш да отидеш някъде, трябвало да тръгнеш пеша - или на кон.
Самите хора също се преобразили. Все повече жени и мъже започвали да се обличат по европейска мода. А това значело и шапки! Шапката говорела много: колко богат е собственикът, какво е положението му в обществото, дори къде отива (на прием, на лов, на пазар, на разходка...). Според теб за какъв случай е бил подходящ цилиндърът?
Освен това шапките носели със себе си свои правила. Когато срещнеш познат например, трябвало да повдигнеш за миг шапката в знак на учтивост. Мъжете не трябвало да стоят с шапки в присъствието на дами. Жените можели да си останат с шапки дори на закрито, защото иначе им се разваляли прическите. Само на масата това се смятало за неучтиво. Можели да стоят с шапки дори в театъра, стига те да не пречат на другите зрители.
А как изглеждали тези шапки? Някои били истинско произведение на изкуството - с цветя, дипли от плат, широки периферии... Други били по-малки и кокетни. Мъжките шапки също значели различни неща! Да носиш бомбе например, означавало, че си от висшата класа.
Наскоро издателство "Нике" преиздаде "Бомбето" от големия писател Йордан Радичков. В нея част от българската история е разказана от името... на една шапка! Книгата е за възрастни, но според мен може да е интересна и за деца. А на 15 март в Кукления театър ще има спектакъл по нея.
За да разгледаш старинните шапки на живо, иди да видиш изложбата в Регионалния исторически музей - София. Тя е организирана заедно с майсторката на шапки Ирина Сардарева.
Ще видиш и какви шапки са били характерни за различните години.
А после обиколи и залите на музея. Ще видиш толкова много от нещата, за които учиш!
Например втория автомобил в София - този на цар Фердинанд. Част от истински трамвай! Много ни беше смешно да видим табелката "Плюенето забранено". Сигурно хората много са плюели в трамвая, за да се наложи да я сложат.
Има от онези старинни велосипеди с голямо предно колело. Тоалет на млада дама - и бебешка количка към него. Не пропускай да намериш на втория етаж залата, посветена на културата и забавленията. Там ще намериш и детски играчки, останали от онези времена!
Самите хора също се преобразили. Все повече жени и мъже започвали да се обличат по европейска мода. А това значело и шапки! Шапката говорела много: колко богат е собственикът, какво е положението му в обществото, дори къде отива (на прием, на лов, на пазар, на разходка...). Според теб за какъв случай е бил подходящ цилиндърът?
Освен това шапките носели със себе си свои правила. Когато срещнеш познат например, трябвало да повдигнеш за миг шапката в знак на учтивост. Мъжете не трябвало да стоят с шапки в присъствието на дами. Жените можели да си останат с шапки дори на закрито, защото иначе им се разваляли прическите. Само на масата това се смятало за неучтиво. Можели да стоят с шапки дори в театъра, стига те да не пречат на другите зрители.
А как изглеждали тези шапки? Някои били истинско произведение на изкуството - с цветя, дипли от плат, широки периферии... Други били по-малки и кокетни. Мъжките шапки също значели различни неща! Да носиш бомбе например, означавало, че си от висшата класа.
Наскоро издателство "Нике" преиздаде "Бомбето" от големия писател Йордан Радичков. В нея част от българската история е разказана от името... на една шапка! Книгата е за възрастни, но според мен може да е интересна и за деца. А на 15 март в Кукления театър ще има спектакъл по нея.
За да разгледаш старинните шапки на живо, иди да видиш изложбата в Регионалния исторически музей - София. Тя е организирана заедно с майсторката на шапки Ирина Сардарева.
Ще видиш и какви шапки са били характерни за различните години.
А после обиколи и залите на музея. Ще видиш толкова много от нещата, за които учиш!
Например втория автомобил в София - този на цар Фердинанд. Част от истински трамвай! Много ни беше смешно да видим табелката "Плюенето забранено". Сигурно хората много са плюели в трамвая, за да се наложи да я сложат.
Има от онези старинни велосипеди с голямо предно колело. Тоалет на млада дама - и бебешка количка към него. Не пропускай да намериш на втория етаж залата, посветена на културата и забавленията. Там ще намериш и детски играчки, останали от онези времена!