„Баба Марта
дойде вече,
слънце весело
припече.“
(Елин Пелин)
Днес, на 1 март, посрещаме специална гостенка - Баба Марта. Легендите казват, че тя бързо мени настроението си. Когато е весела и засмяна - грее слънце. А когато се ядоса, небето се покрива с облаци. Всъщност Баба Марта олицетворява времето и събуждащата се природа през март. Затова днес решихме да поговорим и за природата…
дойде вече,
слънце весело
припече.“
(Елин Пелин)
Днес, на 1 март, посрещаме специална гостенка - Баба Марта. Легендите казват, че тя бързо мени настроението си. Когато е весела и засмяна - грее слънце. А когато се ядоса, небето се покрива с облаци. Всъщност Баба Марта олицетворява времето и събуждащата се природа през март. Затова днес решихме да поговорим и за природата…
Според обичая мартеничките се свалят, когато видим цъфнало плодно дръвче или щъркел за първи път през пролетта. Обикновено се връзват на клонче на цъфтящото дърво. Или се слагат под камък…
Някои хора пък ги хвърлят в реката. Но в днешно време има един проблем... Повечето мартеници са направени от изкуствени влакна. Тези материали могат да останат здрави десетки години наред. Представете си как клончето през това време расте… а вързаната мартеничка остава. Хлабаво поставените мартеници пък могат да станат капани за малки птички. В реката пък стават излишен боклук.
За младите дръвчета е особено опасно. Ето тук няколко снимки, които ни предостави Еми Ковачева. Тя се опитва да помага на дръвчетата, попаднали в такава "клопка".
Затова занапред можете да измайсторите сами мартенички от естествени материали. В края на февруари има работилници към почти всяка община или регионален музей в страната. Някои се радват на дългогодишна традиция, като например тази в Благоевград. В Русе пък може да посетите горски работилници с художници…
Или пък да потърсите в интернет мартенички, в които има семена за цветя.
А помните ли Дани Цанкова от „Крокотак“, за която вече разказвахме? Тя показва един много интересен вариант на гривничка, която може да направите.
Ето тук линка - Мартеница гривна от „Крокотак“.
Вържете с обич и усмивка мартеничка на семейството, приятелите и на домашния любимец. А когато дойде време да свалите мартеничките, може просто да ги приберете в някоя хубава кутийка за спомени.
Някои хора пък ги хвърлят в реката. Но в днешно време има един проблем... Повечето мартеници са направени от изкуствени влакна. Тези материали могат да останат здрави десетки години наред. Представете си как клончето през това време расте… а вързаната мартеничка остава. Хлабаво поставените мартеници пък могат да станат капани за малки птички. В реката пък стават излишен боклук.
За младите дръвчета е особено опасно. Ето тук няколко снимки, които ни предостави Еми Ковачева. Тя се опитва да помага на дръвчетата, попаднали в такава "клопка".
Затова занапред можете да измайсторите сами мартенички от естествени материали. В края на февруари има работилници към почти всяка община или регионален музей в страната. Някои се радват на дългогодишна традиция, като например тази в Благоевград. В Русе пък може да посетите горски работилници с художници…
Или пък да потърсите в интернет мартенички, в които има семена за цветя.
А помните ли Дани Цанкова от „Крокотак“, за която вече разказвахме? Тя показва един много интересен вариант на гривничка, която може да направите.
Ето тук линка - Мартеница гривна от „Крокотак“.
Вържете с обич и усмивка мартеничка на семейството, приятелите и на домашния любимец. А когато дойде време да свалите мартеничките, може просто да ги приберете в някоя хубава кутийка за спомени.