Свързваме Осми март с цветя за мама, съученичките и учителката. Но те заслужават много повече. Най-големият подарък е да оценим на колко много неща са способни.
 

Много неща се променят за жените през 19. и 20. век. Появяват се много фабрики, а войните (особено след Първата световна война) създават нужда от нова работна ръка. Много жени са допуснати до професии, смятани за мъжки, и масово започват платена работа. Често обаче нямат право да имат собствена къща, банкова сметка или да гласуват. Затова група смели жени решават, че не може да имат задължения без права.

Извоюват равенство (макар и не навсякъде по света) и Осми март започва като празник в чест на техните усилия.
 

Историята, която може би не знаеш

Ролята на жените винаги е била важна, но непризната. Векове наред работели у дома, на полето или в големите градове. Но само неща, които били одобрени за жени. Парите най-често взимали не те, а бащата, съпругът, братът, синът.

Някои жени от важни родове, като испанската кралица Изабела Кастилска и английската Елизабет I, имали власт и (донякъде) свобода като мъжете наоколо. Но бедните жени живеели тежко. Без възможност да печелиш пари и свой дом, мислиш за прехрана, не за велики дела. Жените с повече финансова сигурност ставали учителки, музиканти, писателки. Но било трудно: не защото не можели, а защото срещали безброй предразсъдъци (негативни очаквания, преди дори да познаваш някого).

Някои умни жени заобиколили това и станали успешни под мъжко име като Жорж Санд или Джордж Елиът. Някои мъже учени пък публикували под свое име работата на сестра си или съпругата си. Иначе другите учени нямало дори да прочетат текст от жена. Предразсъдъците са толкова глупаво нещо!
 

Толкова ли сме различни?

Учените днес знаят доста повече за мозъците на мъжете и жените. И няма никакви доказателства, че едните са „по-добри“ от другите. Когато жените получават шанс, те показват, че могат да печелят Нобелови награди за литература, физика и икономика или да бъдат астронавти, композитори, режисьори, архитекти.

Учените се интересуват от разликите на ниво група, а не на отделни хора. Ако Жоро смята по-добре от Мария, но пък Яна е първа на олимпиада по математика, какъв извод да си направим? Никакъв. Учените се интересуват от средните стойности за групата. Те показват, че като деца момчетата и момичетата не се различават в уменията по математика.  Разликите често идват по-късно и е сложна тема защо, но важното е, че не са вродени.

Мит е и че момичетата имат повече емоции, а момчетата повече размишляват. Просто момчетата показват тези емоции по-малко: предимно ако са радост и гняв.

 

Не се настройвай предварително и уважавай другите

Защо мислиш, че Мария програмира по-зле от Жоро, ако не познаваш нито един от двамата? Ако пък Жоро е по-добър, защо той да не обясни и помогне, вместо да се присмее?

Бъди мом(и)чето, което уважава и подкрепя момичетата наоколо. Не само на празник, но всеки ден. Особено за майка си. Знаеш ли, че ако се плаща на работници за домашното чистене, готвене и грижа за децата, ще се добавят стотици милиарди долари към световната икономика? Това е много работа! Ако обичаш мама: помогни ѝ. Научи се да готвиш нещо лесно. Почисти вместо нея. Кажи ѝ колко се гордееш с това, което прави. Много по-ценно е от цветя.
 

---