Продължаваме с отговорите на въпросите ви за войната

Максим, 14 г.: Наистина ли украинците сами се нападат, а обвиняват руснаците? 

Здравей, Максим! Най-напред искам да сме наясно, че не всички руснаци и не всички украинци участват във войната. Нещо повече дори – много украинци и руснаци са приятели, роднини, колеги и съмишленици за различни каузи – спорт, музика, танци, театър, образование, медицина. Има много руснаци, които са против войната и протестират по улиците и площадите. Други напускат Русия, защото не са съгласни с режима на Путин (аз имам лични приятели американци, които напуснаха САЩ, защото не бяха съгласни с управлението на президента Тръмп, който беше на власт преди сегашния президент Байдън). Така че това не е война между руснаците и украинците.

На второ място, бих искал да ти кажа, че съвременната цивилизация изобщо не би трябвало да допуска войни. Затова са приети много международни правила и много експерти следят за спазването им. Ако все пак се стигне до война, тя не бива да засяга мирното население, а да се води само между военни, които са обучени и екипирани, за да се пазят. Който не спазва тези правила за водене на война, рано или късно ще си получи заслуженото наказание, защото извършва престъпления. При военните престъпления, както и при престъпленията в мирно време, много често въвлечените страни се обвиняват една друга. Ето защо е важно експертите, които разследват престъпленията, да не вярват само на думите на участниците, а да потърсят солидни доказателства. Нека с теб си представим сега, че ние сме детективи (или следователи) и да поразсъждаваме заедно. (На теб кой е любимият ти детектив? Чел ли си истории за Шерлок Холмс или за Еркюл Поаро?)

За да се докаже кой е извършил едно престъпление, обикновено се използват няколко метода.

Първо, веществени доказателства и независими свидетели. Такова доказателство могат да бъдат например останки от снаряди, танкове и пр. сред развалините на градовете. Те са засвидетелствани не само от украинците - показват ги и чуждестранните журналисти, които отразяват войната в Украйна.

Второ, дали някой вече е излъгал.  В съда обикновено заседателите не вярват на онзи, който вече доказано е лъжесвидетелствал. Докато струпваше войски на границата с Украйна, руската държава твърдеше, че няма да нахлува в страната. После направи точно обратното. Затова много хора не ѝ вярват.

Трето, мотивацията. Според руските власти мотивът на Украйна да бомбардира собствените си градове е да злепостави армията на Москва. Това не е много убедително, тъй като евентуалната полза е безкрайно по-малка от нанесените върху собствения народ вреди. Не става въпрос за една сграда, нали? Обратно, за руската държава е по-логично да разрушава градове, за да принуди противника да се предаде.

Накратко: не, не е вярно, че украинците сами се нападат.
 

Димитър, 5-и клас:  Защо има война? Историята показва, че във войните всички са губещи.

Истината е, че хората имат инстинкт да вземат със сила това, което им трябва - също както повечето животни. Това, разбира се, е ужасно и води до много нещастия. Колкото по-силни стават хората, толкова повече страдания причиняват войните.

Но човекът може да изобретява не само оръжия или полезни предмети от ежедневието. Човекът изобретява и правила, чрез които да живее по-добре с другите хора. Мирът е система от такива правила: закони, които важат не само за отделния човек, а и за държавите.

Малкото дете не знае, че трябва да казва “благодаря” и “извинявай”, че трябва да изчака на опашка, а не да грабне каквото иска. То се учи на тези неща. Когато всички край него ги спазват, то започва да ги приема за нещо естествено. 

Правилата на мира също се учат. Но наученото понякога се забравя, ако не го упражняваш (а хората лесно почват да си мислят, че мирът е нещо естествено и няма нужда от усилия). Освен това правилата трябва непрекъснато да се подобряват, защото светът се променя. Ако нещо ни е помогнало да избегнем война преди 30 години, днес може би ще ни трябва нещо друго. 

 

Валери, 9 г.: Защо не уредят въпроса като нормални хора - с думи, а не с бой?

Изкуството да се разбираш с думи е много трудно. Особено когато някой смята, че със сила лесно ще постигне своето. Затова съществува специална професия: дипломат. Работата на дипломата е точно такава - да помага страните да се разбират чрез преговори. Това е много трудна професия - дипломатите учат години наред, трябва да познават прекрасно културата и историята на страните, да владеят много езици... и дори тогава невинаги успяват!

Понякога този, който е по-силен, се опитва да прекрачи правилата - като някой бабаит, който знае, че не бива да се прережда, но не му пука. Може дори да каже, че щом и други са се пререждали, защо и той да не го направи. Затова е важно правилата да се спазват всеки път.

Все пак в момента дипломатите не се отказват. Опитват се да помогнат на двете страни да се разберат с думи. Вече на няколко пъти имаше преговори между Русия и Украйна. 

Би било прекрасно да успеят!
 

---