Когато ни зададете въпрос за Космоса, питаме за отговор д-р Владимир Божилов. Той преподава в катедра към Физическия факултет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски“ и е научен експерт в Детския научен център "Музейко". Ето какво ни отговори той за вас.
През 1915 г. немският физик Алберт Айнщайн представя нова теория за гравитацията, която учените използват и до днес. Това е общата теория на относителността. Основните моменти в нея са два. Първо, времето и пространството не са отделни обекти, а са свързани помежду си в т.нар. пространство-време. Второ, можем да си представим тъканта на Космоса като плат, който може да се огъва в зависимост от това колко масивен обект сме поставили в него. Огъването на тъканта на Космоса около нашата звезда, Слънцето, например описва орбитите на планетите около него. И до днес теорията на Айнщайн е най-доброто описание на гравитационното взаимодействие, с което науката разполага.
След като Айнщайн публикува теорията си, редица учени започват да работят по нея. Карл Шварцшилд например открива, че ако обект бъде свит под определен радиус, той изпада в неограничен гравитационен колапс. Днес този радиус се нарича радиус на Шварцшилд и е различен за всеки обект. За Слънцето например е 3 километра, а за Земята – само 9 милиметра. Ако свием обект под неговия радиус на Шварцшилд, ще се образува черна дупка.
Самото име „черна дупка“ възниква през 60-те години на миналия век, за да опише обект, който е с толкова мощно гравитационно поле, че нищо – дори самата светлина! - не би могло да се измъкне от него. Черните дупки се наричат така не защото са черни на цвят, а защото са почти невидими. Можем да ги открием само по гравитационното влияние, което оказват на съседни обекти – например звезди в орбита около тях. Самите черни дупки обаче са невидими, тъй като не излъчват доловимо лъчение. Възможно изключение е само т.нар. лъчение на Хокинг, но дори да съществува, то би могло да бъде наблюдавано само в близост до черната дупка.
Учените и днес продължават да изследват физиката на черните дупки в търсене на още по-пълна теория на гравитацията.
След като Айнщайн публикува теорията си, редица учени започват да работят по нея. Карл Шварцшилд например открива, че ако обект бъде свит под определен радиус, той изпада в неограничен гравитационен колапс. Днес този радиус се нарича радиус на Шварцшилд и е различен за всеки обект. За Слънцето например е 3 километра, а за Земята – само 9 милиметра. Ако свием обект под неговия радиус на Шварцшилд, ще се образува черна дупка.
Самото име „черна дупка“ възниква през 60-те години на миналия век, за да опише обект, който е с толкова мощно гравитационно поле, че нищо – дори самата светлина! - не би могло да се измъкне от него. Черните дупки се наричат така не защото са черни на цвят, а защото са почти невидими. Можем да ги открием само по гравитационното влияние, което оказват на съседни обекти – например звезди в орбита около тях. Самите черни дупки обаче са невидими, тъй като не излъчват доловимо лъчение. Възможно изключение е само т.нар. лъчение на Хокинг, но дори да съществува, то би могло да бъде наблюдавано само в близост до черната дупка.
Учените и днес продължават да изследват физиката на черните дупки в търсене на още по-пълна теория на гравитацията.
Гот.
Тази статия ме научи да се пазя от черните дупки,и от всички неща около мен.