Имало едно време едно момченце, Ханс. То се родило на 2 април преди 217 години в датското рибарско селце Одензе. Семейството му било толкова бедно, че малкият Ханс можел да ходи на училище само от време на време. Ходел обаче на театър и открил, че обожава да бъде на сцена.

Когато Ханс станал на 11 години, баща му умрял. Майка му, която работела като перачка, изпратила детето в училище за бедни, а то започнало да чиракува тук и там, за да се издържа.

На 14 години Ханс заминал за столицата на Дания, Копенхаген. Заради чудесния си глас бил приет на работа в Датския кралски театър... но момчето пораснало и гласът му се променил. Междувременно обаче един колега му казал, че вижда в него истински поет. Момчето приело това на сериозно и започнало да пише.

Сети ли се за кого ти разказваме? Това са първите години на един от най-прочутите детски писатели въобще, Ханс Кристиан Андерсен.

Неговият рожден ден беше в събота. Андерсен е толкова обичан, че рожденият му ден е и международният празник на детската книга.

В какво се крие магията на неговите приказки? Те сякаш са направени от същото тесто като народните приказки, записани от Шарл Перо или Братя Грим - в тях има принцеси, говорещи животни, вълшебни предмети и какво ли още не. Увлекателни са и наистина грабват въображението.
Но в тях има и още нещо, нещо изключително важно.

Това са истории, в които най-важна роля имат нашите чувства и мисли. И те са облечени в толкова ярки образи, че до ден днешен ни е по-лесно да говорим за тях, като използваме приказките на Андерсен!

Например ако някой е много капризен... казваме, че е като принцесата от приказката за граховото зърно.

Ако някой посочи очевидна лъжа, за която всички си мълчат.... казваме, че "царят е гол!".

Ако някой е подценяван като дете въпреки големите си заложби.... казваме, че е бил като "грозното патенце".

И така нататък. Приказките на Андерсен са пълни с прекрасни образи. 

Като ризите от коприва, които прогонената принцеса плете, без да каже и дума - защото с тях нейните братя няма да са вече диви лебеди, а ще си върнат човешкия образ.

Като малката Герда, която тръгва да търси своя приятел Кай, отвлечен от Снежната кралица. Или от същата приказка - дяволското огледало, което се чупи на парченца. И попадне ли в окото ти такова парченце, всичко грозно и лошо изпъква, а хубавото се изгубва.

Като ореховата черупка, която служи за легло на малката Палечка. Или като цветята на малката Ида, които нощем отиват на бал. 

А може би ти знаеш повечето приказки? Знаеш ли, те са толкова популярни, че някои от тях са превърнати в анимационни филмчета. Да, да, "Малката русалка" и "Замръзналото кралство" са по елементи от приказки на Андерсен. Само че са променени, за да бъдат по-лесни за продаване.

Прочети самите приказки. Как мислиш - какво се е изгубило, когато са преработени?