Много деца се тревожат какви оценки ще им пишат в училище.
Но и възрастните получават оценки за грижата си към децата. Понякога тези оценки не са никак добри.

Тези дни 30 експерти от неправителствени организации и 7 външни оценители писаха доклад за държавната политика в тази важна област.

И не бяха особено доволни. Според тях в много отношения трябва да се направи далеч повече. 

1. По-често да се питат децата. Поне когато става въпрос за решения, които засягат самите тях!
Не говорим за дребни неща като "къде да иде семейството на почивка". През последните месеци децата ту бяха присъствено на училище, ту не, ту в някаква смесена форма. Всички тези решения се вземаха без тяхно участие.

2. У нас има много бедни деца. Има и деца, които не могат да участват в живота на обществото. Затова трябваше да се приеме Национална страгегия за детето и този проблем да започне да се решава. Страгегията не е приета.

3. Все още има домове за сираци. Те си имат по-прилично име, но това не променя нищо. На тези места децата живеят в нещо като детска градина, от която никога не си тръгваш... и никой не отговаря за теб като майка и татко. Затова такива домове постепенно се закриват. Идеята е децата в тях да се отглеждат в нещо, което повече прилича на семейство - да си един от петима, да речем, не от сто и петдесет. Все още обаче не всички големи "домове" са закрити. Има и много проблеми при осиновяването и намирането на подходящи приемни родители.

4. Няма достатъчно помощ за деца, пострадали от насилие. Дори няма обща система, където такива случаи да се регистрират, за да знаем как да ги избягваме. А когато самите деца се бият помежду си? Много често журналистите не се замислят как да разкажат за това, без да задълбочат проблема.

5. Не се прави достатъчно за детското здраве. Това е особено голям проблем в селата и малките градове. Там много често просто няма как да се лекуват тежки заболявания или такива, които остават за постоянно. Тогава болното дете трябва да пътува с родителите си до по-голям град - а когато си болен, пътуването може да бъде много тежко!

Освен това още няма национална детска болница - въпреки че отдавна се говори как трябва да се построи.

6. Училищата. Ученето онлайн беше лесно за едни, но трудно за други. Получи се така, че част от децата изостанаха много. Това може да ти звучи добре, ако си от отличниците, но всъщност за всички е важно колкото се може повече деца да успяват. Първо заради самите тях - нали искаме да живеем в щастлива страна? И второ, защото всички вие ще пораснете. Ще сте утрешните лекари, учители, инженери, строители... Всеки от вас ще разчита на знанията на другите, за да е здрав, да живее в красив и безопасен дом, изобщо да води нормален живот. Затова е важно всички деца да могат да учат добре.

Ето тези неща бяха отбелязани в доклада на "Национална мрежа за децата". 

Хубавото е, че заедно с всички тези проблеми има и много възрастни, които следят те да се решават.

Забелязват ги, работят по въпроса и търсят начини да помогнат на държавата да ги реши.
Ако имаш идеи, можеш да ги споделиш - може пък ти да измислиш начин как децата у нас да живеят по-добре!
 

---