Съвсем наскоро нашата осемгодишна приятелка Мила ни попита дали има човек, който от нищо не се страхува. На нас също ни беше интересно да научим отговора, затова предадохме въпроса ѝ на един от най-добрите специалисти в тази област у нас. Проф. Тодоров е психотерапевт, който се грижи за психичното здраве на деца и възрастни. Ето какво отговори той.
 

Скъпи приятели,

Когато някой ми зададе такъв умен и важен въпрос, никога не отговарям веднага. Искам малко да помисля, а когато мисля, отивам до моята библиотека. В книгите се съдържат много отговори, нали? И в детските енциклопедии, и в романите, и в стихосбирките... И разбира се, в книгите за наука. Много обичам да чета от последния вид - толкова много, че даже съм писал такива.

Разглеждам библиотеката. Гледам книги за герои и митични чудовища, книги за приключения и пътешествия, за джедаи и обикновени рицари, за дами в беда и за силни и умни момичета. Книги за магьосници, джуджета, зловещи вещици, горни светове, долни светове, демони, самодиви... Чист хорър, нали така се казва? Ако искате най-страшните, препоръчвам "Приказки от цял свят" на Николай Райнов, но и "Хари Потър" ще свърши работа. После хвърлям поглед на колекцията с комикси: супергерои, маниакални злодеи, масово заразяване, изобщо истории за края на света.

Ние, хората на науката, работим така - като съберем достатъчно количество информация, правим предположения и изводи. Надявам се и вие вече да сте направили вашия извод. Моят е, че щом има толкова много истории за страшното, за непознатото и ужасяващото, толкова разкази за герои, които стават такива, когато победят страховете си, значи хората се страхуват!  Милионите разкази за страха ни учат поне на две неща. Първо, че е нормално да се страхуваш и че страхът е важна част от това, че сме живи. И второ, учат ни как се понася страхът и как се става безстрашен. Всъщност има една готина книга, където е показан човек, който не се страхува от нищо - "Пипи Дългото чорапче", - но това в науката се нарича изключение, а то потвърждава правилото!

Предполагам, че до тези изводи бяхте стигнали и сами, затова ще ви дам потвърждение и от книгите за наука. От книгите по биология - науката за живота – знаем, че страховете са много важни за оцеляването на видовете, те предпазват живите същества, като им сигнализират кога да избягват опасностите. Това е важно за приспособяването към околната среда. От химията - науката за елементите, които съставят всичко наоколо – знаем, че съществуват химически вещества, които директно разнасят усещане за страх, те се наричат хормони. От медицината знаем, че тези хормони (казват се адреналин и кортизол) се произвеждат в тялото ни (в горната част на бъбреците, ако искате да сме точни) и през кръвта достигат навсякъде. Най-важно - до мозъка. Там, както знаем от науката за нервната система (неврологията), части от мозъка ги отчитат и се опитват да предприемат действия, за да ни предупредят, предпазят и успокоят. И накрая, от психологията - науката за емоциите, мисленето и човешкото поведение - знаем как умът ни превежда тези биологични и химически процеси на езика на чувствата и мислите. И още повече, как хората преживяват и се справят със страховете си. Както виждате, и от тази информация излиза, че няма и не може да има човек, който не се страхува.

Същевременно има толкова много смели хора. Помислете над това!

Поздрави на всички, професор Орлин Тодоров