Продължаваме да публикуваме вашите статии от конкурса. Днес представяме Никола Коев с неговата статия за спасяването на конче.

Мама тръгнала за мащерка с кучето ни, каракачанска овчарка на име Гаро, когато видяла кобила с букаи, завързана с въже. Самото въже било здраво забито в земята с дълъг половин метър кол. Тя отишла да поздрави кобилата и видяла, че в краката на животното лежи конче на три дни, оплетено във въжето. Майка ми много се уплашила. Започнала да говори на кобилата, за да се отмести от кончето - тя го задушавала с букаите, защото го пазела.

Кобилата се отместила, но кончето не помръдвало, здраво оплетено във въжето. Майка ми се опитала да разплете въжето, но то било много здраво стегнато. После дърпала кола, ама и там не успяла. Тези колове се забиват с чук и не е лесно да се извадят. Майка ми повикала една жена, която си копаела градината наблизо, за да държи кучето ни. После звъннала на едно момче от селото, Спас, което можело да познава стопанина на кобилата. Той ѝ казал, че не познава собственика, но било много вероятно да е на съседа от горната улица. Двамата дърпали кола, но пак не успели да го извадят. Кобилата много се изнервила, обикаляла и пръхтяла ядосано. А кончето не помръдвало, само успявало да си вдигне главата от време на време. Мама хукнала към една къща, където според Спас имало също коне. Стопанинът им се притекъл на помощ, въпреки че животното не било негово. Той познавал кобилата и взел със себе си една тесла, с която лесно извадил кола. Освободили кончето и си тръгнали.

Това е. Трябва да се мисли. Как се завързва кобила или каквото и да е живо същество. Ние носим отговорност.