Пещерите са тайнствено и интересно място. Освен това са идеални за разходка през лятото, когато е горещо. Можеш да предложиш на твоето семейство едно подземно приключение през уикенда. Събрахме за теб идеи за някои от най-интересните български пещери, до които се стига лесно и в които можеш безопасно да се разходиш:
Пещерата Проходна е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Намира се в Северозападна България, където всъщност са голяма част от българските пещери. Тя е наистина много специална, защото има естествени отвори в тавана, които приличат на очи. Когато застанеш отдолу, имаш чувството, че някой те гледа. Затова ги наричат „очите на Господ“. Чудесно място за снимки!
Пещерата Проходна, снимка Pixabay
Друга пещера в тази част на България е Магурата, която е близо до Белоградчик. Това е една от най-големите ни пещери - дължината на галериите е 2.5 км. В нея пък най-интересното са праисторическите рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Най-голямото вътрешно езеро у нас се намира в близост до пещерата – Рабишкото езеро.
Пещерата Магурата, снимка Уикипедия
Деветашката пещера е близо до Ловеч. В една от залите са открити някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Деветашката пещера е известна и с многообразието от животни, които я обитават, защото всъщност тя не е само под земята. Там живеят защитени земноводни като смок мишкар, южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, много птици и бозайници. Тя е сред трите най-важни убежища за прилепи в Европа.
Деветашката пещера, снимка pixabay
Южен гребенест тритон, снимка freenatureimages.eu
А сега да се отправим към Родопите – друг район, където откриваме много пещери.
Дяволското гърло е пропастна пещера, формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Намира се близо до Триград. Името на пещерата идва от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. В нея се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. В тази пещера зимува и най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. Около Дяволското гърло има различни легенди. Според една от тях тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика.
Водопадът в Дяволското гърло, снимка Свилен Енев, Уикипедия
Няма как да пропуснем Снежанка близо до град Пещера - една от най-красивите пещери в България. В своите само 145 метра дължина тя има сталагмити, сталактити, сталактони, синтрови езерца. Името си носи от снежнобелите наслагвания, образували се милиони години и застинали в причудливи форми. Една от тези форми наподобява приказната героиня. Пещерата е използвана от хората от дълбока древност - траките са се крили в нея от врагове. Там е хладно, така че си вземи яке – постоянната температура е 9 градуса.
Пещерата Снежанка, снимка Вася Атанасова, Уикипедия
А какви са дивите обитатели на пещерите? На пръв поглед няма да ги видиш и може дори да си помислиш, че няма такива. Всъщност са установени около 800 вида – огледай се – може да забележиш как пъплят по пода и стените. Най-често там се откриват троглобионтите - отлично адаптирани към подземен живот организми. Това е сборно понятие за дребни, бели на цвят или прозрачни организми, които нямат очи, движат се бавно, хранят се с изгнила материя или са хищници. Цялата им нервна система е устроена така, че да усещат въздушната среда с безброй малки косъмчета. Чрез тях те могат да доловят, че наблизо има някаква храна, дори тя да е буквално само няколко молекули.
Снимка freenatureimages.eu
Освен тях се откриват пеперуди и прилепи, които образуват огромни колонии. Най-много видове има от бръмбарите, паяците, стоножките и мокриците, които са успели да се приспособят към вечния мрак.
Всички форми на живот в пещерите се изследват от биоспелеолозите - учени, които се занимават с фауната и флората на пещерите и подземните води. Ако се интересуваш от тази тема, има и ученически клуб по биоспелеология – пещерна биология към Националния природонаучен музей.
Пещерата Проходна е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Намира се в Северозападна България, където всъщност са голяма част от българските пещери. Тя е наистина много специална, защото има естествени отвори в тавана, които приличат на очи. Когато застанеш отдолу, имаш чувството, че някой те гледа. Затова ги наричат „очите на Господ“. Чудесно място за снимки!
Пещерата Проходна, снимка Pixabay
Друга пещера в тази част на България е Магурата, която е близо до Белоградчик. Това е една от най-големите ни пещери - дължината на галериите е 2.5 км. В нея пък най-интересното са праисторическите рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Най-голямото вътрешно езеро у нас се намира в близост до пещерата – Рабишкото езеро.
Пещерата Магурата, снимка Уикипедия
Деветашката пещера е близо до Ловеч. В една от залите са открити някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Деветашката пещера е известна и с многообразието от животни, които я обитават, защото всъщност тя не е само под земята. Там живеят защитени земноводни като смок мишкар, южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, много птици и бозайници. Тя е сред трите най-важни убежища за прилепи в Европа.
Деветашката пещера, снимка pixabay
Южен гребенест тритон, снимка freenatureimages.eu
А сега да се отправим към Родопите – друг район, където откриваме много пещери.
Дяволското гърло е пропастна пещера, формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Намира се близо до Триград. Името на пещерата идва от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. В нея се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. В тази пещера зимува и най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. Около Дяволското гърло има различни легенди. Според една от тях тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика.
Водопадът в Дяволското гърло, снимка Свилен Енев, Уикипедия
Няма как да пропуснем Снежанка близо до град Пещера - една от най-красивите пещери в България. В своите само 145 метра дължина тя има сталагмити, сталактити, сталактони, синтрови езерца. Името си носи от снежнобелите наслагвания, образували се милиони години и застинали в причудливи форми. Една от тези форми наподобява приказната героиня. Пещерата е използвана от хората от дълбока древност - траките са се крили в нея от врагове. Там е хладно, така че си вземи яке – постоянната температура е 9 градуса.
Пещерата Снежанка, снимка Вася Атанасова, Уикипедия
А какви са дивите обитатели на пещерите? На пръв поглед няма да ги видиш и може дори да си помислиш, че няма такива. Всъщност са установени около 800 вида – огледай се – може да забележиш как пъплят по пода и стените. Най-често там се откриват троглобионтите - отлично адаптирани към подземен живот организми. Това е сборно понятие за дребни, бели на цвят или прозрачни организми, които нямат очи, движат се бавно, хранят се с изгнила материя или са хищници. Цялата им нервна система е устроена така, че да усещат въздушната среда с безброй малки косъмчета. Чрез тях те могат да доловят, че наблизо има някаква храна, дори тя да е буквално само няколко молекули.
Снимка freenatureimages.eu
Освен тях се откриват пеперуди и прилепи, които образуват огромни колонии. Най-много видове има от бръмбарите, паяците, стоножките и мокриците, които са успели да се приспособят към вечния мрак.
Всички форми на живот в пещерите се изследват от биоспелеолозите - учени, които се занимават с фауната и флората на пещерите и подземните води. Ако се интересуваш от тази тема, има и ученически клуб по биоспелеология – пещерна биология към Националния природонаучен музей.
Супер статия.