Една неделя мама и две шестокласнички решихме да се присъединим към доброволците, които разхождат кучета в приюта в село Горни Богров близо до София. Качихме се на колата и тръгнахме. Доста трудно го намерихме – беше в края на черен път, а нямаше табела. Бяха ни предупредили да сме с дрехи, които сме готови да изцапаме, да носим шапка, слънцезащитен крем и лакомства за кученцата.

И така – влязохме в двора на приюта. Всъщност този двор не беше особено голям в сравнение с десетките клетки, в които са кучетата. Минахме кратък инструктаж и след това един от младите доброволци ни поведе към клетките.

Тук е мястото да кажем малко повече за доброволците, които се грижат за кучетата – наричат се „Бандата на 1500-те“ – това са млади хора и ученици, които отделят от личното си време и средства, за да направят по-добър живота на кучетата от няколко приюта – в Горни Богров, в квартал „Сеславци“ и квартал „Слатина“ в София.

Лаят на кучетата беше толкова силен, че едва се чувахме. В клетките бяха стотици – малки, средни, големи, черни, бели, шарени, пухкави, с големи уши, с малки уши... всякакви. Накрая стигнахме до нашата клетка – доброволецът влезе вътре и изведе няколко кучета на каишки. Падна ни се една възрастна мързелана, която искаше само да полегне на сянка и не ѝ се разхождаше, един наперен младеж, с когото трябваше да тичаш постоянно, и едно изплашено ново кученце, което се страхуваше да направи крачка.

И така – стигнахме до полянката и всеки се зае със своя нов приятел. Мама тичаше с младежа, Вера седеше с мързеланката на сянка и я почесваше зад ушите, а Катя остана в специално по-малко заграждение за „новаци“. При всяка обиколка им давахме от лакомствата, които бяха донесени за тях от посетителите – как се радваха само и въртяха опашка!

Трийсетте минути минаха неусетно. Беше толкова забавно да ги галиш, да играеш и да тичаш с тях. Наоколо имаше и други кучета – всяко със своя човек, дошъл да го разходи. Така животните се социализират и получават своите кратки мигове свобода и внимание, а това увеличава шансовете им за осиновяване.

Не ни се искаше да се разделим с новите си приятели, но нямаше как. Те трябваше да се върнат в клетката и да вземем нови три кученца за разходка. Един дебеланко, който искаше постоянно да го галят, една много послушна и елегантна дама и един луд пес, който пък беше „плувец“ – на мястото за разходки има няколко ванички за разхлаждане на кучетата и той постоянно цамбуркаше в тях.

След четвъртата разходка вече бяхме много уморени, а оставаха още толкова кучета неразходени. Някои престояваха седмици в клетките и не дочакваха ред. Доброволците са за тях единствената възможност да излязат, да се разтъпчат, да получат внимание и ласка. За радост, прииждаха още доброволци, които поемаха следващата смяна. Казахме си, че пак ще дойдем.  

Прибрахме се вкъщи при нашето кученце – какъв късметлия беше, че има дом и стопани. Обещахме си, че и следващите ни домашни любимци ще бъдат осиновени. Хиляди кученца чакат да намерят своя дом, затова нека да осиновяваме, вместо да купуваме. Приятелите не се купуват, нали?

И ти можеш да отидеш на слънчева разходка с куче в някой от приютите – виж как тук. Ще бъде страхотно, не се съмнявай - ще разходиш кученце, което е зажадняло за игра и малко чесане по гръбчето. И може би ще откриеш мечтания четириног приятел.


Всяко куче е различно - това например предпочита да си седи на сянка в тревичката (снимка на автора)



Още един от новите ни приятели, който пък обича да тича и да го галят (снимка на автора) 



На полянката за разходка има малки басейнчета за разхлажаден (снимка на "Бандата на 1500-те")


Кучетата с нетърпение очакват разходките с доброволците (снимка на "Бандата на 1500-те")



За кучетата се грижат младите доброволци от "Бандата на 1500-те"