Всички в клас знаят, че любимото ми животно е гепардът. Той е рекордьорът за скорост на бягане сред сухоземните животни. Само за няколко секунди може да ускори от 75 до 100 км/ч. Не прави засада на жертвата, а я преследва. Зоолозите твърдят, че гепардите, за разлика от своите роднини от семейството на Котките, никога не ядат мърша, като предпочитат прясно събрана храна. Ако по някаква причина гепардът не е успял да довърши изяждането на плячката си, след известно време той не се връща при нея.
Броят на гепардите непрекъснато намалява през последните десетилетия. Ако в началото на миналия век в света имаше около 100 000 от тях, сега това е около 10 пъти по-малко. В много страни по света това животно е напълно изчезнало. Понастоящем около половината от всички гепарди в света живеят в Южна Африка. А Намибия наричат „страна на гепардите“.
Гепардите са сравнително лесни за укротяване от хората, следователно от древни времена те са били използвани като ловни животни. Гепардите имат отлично зрение, те могат да видят потенциална жертва на разстояние 5 километра.
Макар и хищници, гепардите не са агресивни към хората. На излезлите сред природата туристи особено впечатление прави фактът, че макар и диви, гепардите са любопитни и често се доближават и изучават колите с хора в тях. Любопитството често ги кара да се покатерят и върху превозните средства. Опитомяват се лесно, дори в миналото са използвани като ловни животни. Ето затова харесвам този представител от семейство Котки – бърз, неагресивен и лесен за опитомяване. Дали да не питам тате да си вземем един за домашен любимец?!
Обичам котките.
Интересно е в Африка, някой ден ще отида